Дар на Пипин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дарът на Пипин III на папа Стефан II (754 г.)

Дарът на Пипин (на немски: Pippinische Schenkung) e дарение на крал Пипин III на църквата в Рим.

Когато през 751 г. Пипин III e избран за крал на франките, с което слага край на управлението на династията на Меровингите, той иска кралската му титла да бъде официално призната от папа Захарий и съответно - църквата, с което статутът на Каролингите като кралска династия да бъде легализиран.

Експанзията на лангобардския крал Айзтулф в Италия карат папа Стефан II през 754 г. да се отдръпне от Византия и да поиска закрила от франките. Пипин, като християнски крал, обещава да предаде отново завоюваните от лангобардите територии на наследниците на св. Петър.

В документа от град Quierzy 754 г. Пипин гарантира на папата, че: Дукат Рим, Екзархат Равена, Пентаполис, Тусция, Венето, Истрия и херцогствата Сполето и Беневенто са църковни територии. Тази декларация става позната като „Пипинският дар“ и се приема за основаването на Папската държава.

Императорската коронизация на сина на Пипин - Карл Велики от папа Лъв III на Коледа 800 г. обикновено се приема като датата на създаване на Свещената Римска Империя като наследник на Римската империя, а освен това е доказателство за тесните връзки съществували между династията на Каролингите и Папската държава.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]