Датска Естония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Херцогство Естония
Hertugdømmet Estland
— васално херцогство —
1219–1346 –
1559–1645
Знаме
Кралство Дания
      
Герб
Герб
Територии в състава на Кралство Дания, 1219-1645
Територии в състава на Кралство Дания, 1219-1645
Континент Европа
Столица Ревал
Eзици
Официални датски, естонски, долносаксонски
Религия Католицизъм
Православие
Балтийско езичество
Форма на управление Монархия
вицекрал
1248–1249 Саксо Агинсон (първи)
1344–1346 Щигот Андерсон (последен)
История
Битка при Линданисе 15 юни 1219
Ревал се присъединява към Ханзейската лига 1248
Селско въстание в Естония 1345
Предшественик
Вирони Вирони
Балти Балти
Наследник
Тера Мариана Тера Мариана
Датски Езел-Вик Датски Езел-Вик
Днес част от Флаг на Естония Естония
Херцогство Естония в Общомедия

Херцогство Естония[1] (на датски: Hertugdømmet Estland[2] на латински: Ducatus Estonie[3]), е пряк доминион (на латински: Dominum directum) на Краля на Дания от 1219 до 1346. Датска Естония заема териториите на днешна Естония, когато е продадена на Тевтонския орден и става част от Oрденстат. Частично е върната под властта на Дания през 16-17 век като епископство Есел-Вик, а след Ливонската война става херцогство на шведската корона.

Херцогство Естония[редактиране | редактиране на кода]

Дания се издига като военна и търговска сила през 12 век. Интересите ѝ са застрашени от естонските викинги , които заплашват Балтийската търговия. Датски флот атакува Естония през 1170 година, а също така и през 1194 и 1197. В 1206 г. крал Валдемар II и архиепископ Андреас Сунонис нападат и остров Сааремаа. Кралете на Дания предявяват претенции за Естония като тяхно владение, което е признато от римския папа. По време на Ливонския кръстоносен поход през 1218 г. папа Хонорий III дава на датския крал Валдемар II правото да завладее за себе си земи в Естония.[4] През 1219 г. Валдемар обединява усилията си с Рюгенската флота на княз Визлав Рюгенски[4] и дебаркира на северния бряг на Естония при Линданисе и побеждава естонците в битката при Линданисе (днес Талин), поставяйки Северна Естония под датско господство. Според легендата, националният флаг на Дания Данеброг пада от небето в критичен момент в завързалата се битка и помага на датчаните да спечелят срещу естонците. Датата на битката, 15 юни, все още се празнува като Valdemarsdag и национален "Ден на Знамето" в съвременна Дания. Столица на Датска Естония става Ревал (Талин), основаван на мястото на Линданисе след 1219. Датчаните строят крепости като Каструм Данорум на хълма Тоомпеа.[5] Ревал получава Любекски градски права през 1248 и влиза в Ханзата. Естонците и днес наричат столицата си "Талин", който според градска легенда, идва от словосъчетанието Тани линна (датски град). Датско влияние се наблюдава и днес в хералдическите символи: гербът на град Талин съдържа датски кръст, а в герба на Естония са изобразени три Лъва по подобие на датския държавен герб.

Естонското въстание от 1343 довежда тези територии под господството на Тевтонския орден, който ги продава обратно на Дания през 1346 година. Титлата "херцог на Естония" е притежание на датските крале, но излиза от употреба в ерата на Тевтонския орден и не е бил възобновена до 1456. По-късно е взета от шведската монархия след завладяването на Естония по време на Ливонската война. След победата на руския цар във Великата Северна война титлата на руските царе до Романови е била свалена през 1917 г. по време на руската революция. Херцогство се управлява от вицекрал (на латински: capitaneus) в качеството му на упълномощен представител на краля. Този наместник притежава административни правомощия да събира данъци и да командва васали и войски в случай на война.[6]

През 1559 г. по време на Ливонскaта война епископът на Есел-Вик в Тера Мариана продава земята си на крал Фридрих II Датски за 30 000 талера. Датският крал отстъпва територия като апанажно владение на своя по-малък брат Магнус през 1560 година.[7] Сааремаа остава датско владение докато не е прехвърлена на Швеция през 1645 година.[8]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Knut, Helle. The Cambridge History of Scandinavia: Prehistory to 1520. Cambridge University Press, 2003. ISBN 0-521-47299-7. с. 269.
  2. King of Denmark, Valdemar. Kong Valdemars Jordebog. Jørgensen, 1926. (на датски)
  3. Monumenta Livoniae Antiquae. E. Frantzen, 1842. с. 36.
  4. а б Christiansen, pp.111
  5. The Хроника на Хенрик Латвийски.
  6. Skyum-Nielsen pp. 120
  7. Frucht, Richard. Eastern Europe. ABC-CLIO, 2005. ISBN 1-57607-800-0. с. 70.
  8. Williams, Nicola. Estonia, Latvia & Lithuania. University of Michigan, 2003. ISBN 1-74059-132-1. с. 190.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Danish Estonia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.