Дау (ветроход)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Арабско двумачтово дау.
Дау близо до Дар ес-Салаам (Танзания).

Да́у (на арабски: داو[da:w] — „да́у“), понякога (по-малко правилно) до́у (от на английски: dhow) или дха́у – общото име на различните арабски съдове (багала, батела, самбук, зарук и т.н.) с латинско ветрилно въоръжение. Тези леки, но здрави съдове се произвеждат от тиковото дърво, растящо в Индия, по проверени от векове технологии.

Съдовете от типа дау са широко разпространени в крайбрежните води на Арабския полуостров, Индия и източна Африка. Те се появяват дълго преди новата ера, но и днес могат да се срещнат в много страни на тези региони. Терминът „дау“ също се използва за малките, традиционно построени съдове, използвани преимуществено за търговия в Червено море, областта на Персийския залив и Индийския океан от Мадагаскар до Бенгалския залив. Такива съдове, като правило, имат водоизместимост 300 – 500 тона, и дълъг, тънък профил на корпуса. Като правило, съвременните дау са ветроходно-моторни съдове.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Agius, Dionisius A (2008), Classic Ships of Islam: From Mesopotamia to the Indian Ocean, Brill, ISBN 90-0415863-4.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дау (судно)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​