Дацит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дацит от Западните Карпати

Дацитът е вид магмена, ефузивна скала.[1]

Името на скалата идва от римската провинция Дакия, между Карпатите и Дунав, в съвременна Румъния, където е описана за първи път.[1]

Представлява ефузивна кисела скала. Цветът ѝ е сив, кафеникав или червеникав. Съставен е от тънкозърнеста, микролитова или стъкловидна основна маса и порфирни включения от плагиоклаз, кварц, биотит, пироксен и др.[1] Разпространен е в областите на древен вулканизъм – Румъния, Гърция, Испания, Шотландия, Нова Зеландия, западните части на Северна Америка и др.

Средният им химически състав е: SiO2 65 – 68 %, TiO2 0,5 – 0,8 %, Al2O3 13 – 16 %, Fe2O3 1 – 2,5 %, FeO 0,5 – 4 %, MgO 0,5 – 3 %, CaO 2 – 4 %, Na2O 2 – 4 %, K2O 1 – 3,5 %.[2]

Често се асоцира с андезит и трахит. Образуват лавови потоци и дайки, а понякога – масивни интрузии в центъра на вулкана.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Пенин, Румен. Физическа география и ландшафтна екология. Терминологичен речник. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 9789541805473.
  2. Петрографический кодекс России. – СПб.: ВСЕГЕИ, 2008. – С. 142. – 200 с. – 1500 экз. – ISBN 978-5-93761-106-2