Да обичаш на инат
| Да обичаш на инат | |
| Режисьори | Николай Волев |
|---|---|
| Сценаристи | Николай Волев |
| В ролите | Велко Кънев Иван Велков Леда Тасева Мария Статулова |
| Музика | Иван Стайков |
| Оператор | Красимир Костов |
| Монтаж | Евгения Тасева |
| Костюми | Елена Демякова |
| Филмово студио | Студия за игрални филми „БОЯНА“ Първи творчески колектив |
| Разпространител | Българска кинематография |
| Жанр | драматичен филм |
| Премиера | 20 януари 1986 г. |
| Времетраене | 92 минути |
| Страна | Народна република България |
| Език | български |
| Цветност | цветен |
| Външни препратки | |
| IMDb | |
„Да обичаш на инат“ е български игрален филм (драма) от 1986 г. на режисьора Николай Волев. Сценарий на Николай Волев е написан по мотиви от романа „Да се любим на инат“ на Чавдар Шинов. Оператор е Красимир Костов. Музиката е композирана от Иван Стайков. Действието се развива в 128-мо училище в кв. „Младост 2“ в София.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Радо Пешев (Велко Кънев) е шофьор в „Булгарплод“, съпруг и баща.
Контрольорката Стефчето (Леда Тасева) е отворила ниша в сектора на предприятието и взима комисионни, почерпки и ласки от шофьорите, като си затваря очите за разликите между кантара и пътния лист.
Докато играе вкъщи, синът на Радо Пламен (Иван Велков) намира пачки с пари в една кутия в раклата и се разстройва, защото си представя, че баща му е нечестен човек.
Радо се опитва да даде някакви обяснения на сина си, но без особен успех, затова решава да излезе от схемата, без да предполага, че така ще си навлече неприятности. Уплашена да не би системата да се разкрие, Стефчето първо се опитва да убеди Радо да продължи по стария начин, а после започва да се заяжда с него по протокол, но когато и това не свършва работа, наговаря колегите му да го пребият.
Междувременно при репетиция за училищна манифестация по случай 24 май, учителят по музика Стефанов, който ръководи училищния оркестър, запява фалшиво, което предизвиква всеобщ присмех сред учениците. Виновен за това излиза Пламен, който е повикан на сцената, за да обясни пред всички защо се смее, и той заявява по микрофона, че „другарят Стефанов пее фалшиво“.
Тъй като Пламен отказва да се извини на учителя, бащата е извикан от директора на училището. Радо подкрепя сина си, убеден, че той казва истината и съответно няма за какво да се извинява.
Вместо това, след като е унижен от баща си пред своите съученици, Пламен решава да избяга от вкъщи. Милицията успява да го открие и да го върне обратно, но той отказва да разговаря със своя родител.
Във финалната сцена Радо се качва на камиона и го насочва към склада, където работи. В последния момент Пламен успява да се качи в багажника и става свидетел на умишлената катастрофа, която баща му предизвиква, блъскайки се в контролния павилион на Стефчето, който става своеобразна проекция на Злото в съзнанието на героя.
Състав
[редактиране | редактиране на кода]Актьорски състав
[редактиране | редактиране на кода]| Изпълнител | Роля |
|---|---|
| Велко Кънев | Радо Пешев |
| Иван Велков | Пламен |
| Леда Тасева | Стефчето, контрольорката в „Булгарплод“ |
| Мария Статулова | Пешева |
| Йордан Спиров | Директорът на училището |
| Юлия Кожинкова | Вълчева, класна на Пламен |
| Георги Димитров | |
| Сава Георгиев | |
| Стефан Бобадов | |
| Кина Мутафова | |
| Лидия Гяурова | |
| Крикор Хугасян | Магазинер |
| Продан Проданов | Другарят Стефанов - учителя по музика |
| Атанасис Илиас | Учителят по физическо Първанов |
| Боян Милушев | Колега на Радо |
| Христо Бояджиев | |
| Лазар Лазаров | |
| Венелин Венев | |
| Лука Бистриков | |
| Георги Варадинов | |
| Йордан Николов | |
| Учениците: | |
| Стоян Иванов | |
| Мариела Попова | |
| Андрей Митев | |
| Юлия Мерджанова | |
| Ивона Петрова | |
| Оля Петрова | |
| Гергана Стоянова (не е посочена в надписите на филма) |
Творчески и технически екип
[редактиране | редактиране на кода]Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Специалната награда, Награда за операторска работа, Награда на кинокритиката и Награда на зрителите, Варна, 1986
- Награда за режисура и Награда за мъжка роля на СБФД, 1986
- Специална награда на журито и награда „Дон Кихот“ на Международната федерация на киноклубовете на ХХV кинофестивал в (Карлови Вари, Чехословакия, 1986)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- „Да обичаш на инат“ в
Internet Movie Database - „Да обичаш на инат“ в сайта bgmovies.net
- „Да обичаш на инат“ в сайта на Българската национална филмотека
| |||||||||||||||||||||||