Двадесет и четвърта пехотна дивизия „Пинероло“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за италианската дивизия. За българската дивизия вижте Двадесет и четвърта пехотна дивизия.

Двадесет четвърта пехотна дивизия „Пинероло“ , от януари 1941 г. Двадесет и четвърта моторизирана пехотна дивизия „Пинероло“
Italians Ochrid 1941 2.jpg
войници от дивизията в Охрид, 12 април 1941 г.
Информация
Активна 1939 – 28 октовмри 1943 , отделни части до 18 април 1945 г. ( на територията на Гърция 1943 – 44 г. и на Италия 1944 – 45 г.)
Държава Flag of Italy (1860).svg Кралство Италия
Тип пехота 1939 – 1941 ,
мотопехота 1941 – 1945
Роля основно окупационна
Размер 559 офицери и 15 565 войници
Гарнизон/щаб Киети – Абруцо
Лариса – Тесалия
Битки/войни Италианска инвазия в Албания
Битка за Франция
Итало-гръцка война
Югославска операция
Участие на Италия във войната срещу Третия райх
Командири
Текущ
командир
генерал Адолфо Инфанте (1943)
Ceremonial chief полковник Алдо Вениери (1943 – 1944)
Изтъкнати
командири
майор Джузепе Раймонди (1943 – 1945)
Италианската окупационна зона в Гърция през ВСВ е в синьо.

Двадесет и четвърта пехотна дивизия „Пинероло“ 1939 – 1941 а през 1941 – 1945 Двадесет и четвърта моторизирана пехотна дивизия „Пинероло“ (на италиански: 24ª Divisione fanteria motorizzata „Pinerolo“) е пехотно и моторизирано пехотно подразделение на Италианската кралска армия по време на Втората световна война.

Дивизията е приемник на бригадата „Пинероло“, която е сформирана на 13 ноември 1821 г. от 1-ви и 2-ри пиемонтско-сардински полк, които през 1839 г. са преименувани съответно на 13-ти пехотен полк „Пинероло“ и 14-ти пехотен полк „Пинероло“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Със закон от 11 март 1926 г. относно организацията на италианската кралска армия, се заменя съществувата бригадно-корпусна в дивизионно-армейска, и по този начин се създават условия de jure XXIV бригада да бъде преобразувана в дивизия. Към съществуващата бригада е придаден 18-ти артилерийски полк, а бригадата е пребазирана в Киети, Абруцо. През 1934 г. 24-та пехотна бригада приема името „Гран Сасо“, име което е носела и местната бригада предходно.

През 1935 г. бригада „Гран Сасо“ е изпратена в Еритрея, където участва във войната в Етиопия в състава на Втори армейски корпус под командването на генерал Пиетро Маравиня. [1]

През 1939 г., от попълнения мобилизационен резерв състав на 13-ти, 14-ти пехотен и 18-ти артилерийски полк е образувана 24-та пехотна дивизия „Пинероло“.

През януари 1941 г. дивизията е моторизирана с въвеждане на въоръжение на камиони "Фиат" 626 и след нови попълнения главно от войници и офицери служещи към това време в Петдесет и осма моторизирана пехотна дивизия "Леняно" намираща се също на итало гръцкия фронт на която е съкратен численият състав на половина „Пинероло“ е изпратена от Прованс в Албания да отбива гръцката контраофанзива в итало-гръцката война. На 18 януари 1941 г. дивизията е разквартирувана в Берат и заема предни позиции около Кълцюра. През февруари е ангажирана в битката за защита на Тепелена, родното място на Али паша Янински. От 29 януари до 12 февруари части на дивизията отбраняват Балабан от гръцката епирска армия. Дивизията взема участие в италианското настъпление през пролетта от 9 март, когато успява да превземе района около Лесковик. На 8 април 1941 г. част от дивизията е ангажирана в югославската операция и на 12 април 1941 г. влиза тържествено в старата българска столица Охрид.Друга част от дивизията главно 13 мотопехотен полк се отправя към гр. Костур населен със смеено българско и гръцко население който след кратка схватка с гръцки поделения е завладян на 25 май 1941 г.

През юни 1941 г. дивизията е прехвърлена в Западна Македония и Тесалия с щаб в Лариса, която е част от определената италианска окупационна зона на Балканите (1941 – 1943). Окупационната територия на дивизията е в непосредствено съседство с другото българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944).

Прецедентът[редактиране | редактиране на кода]

Подписът на Пиетро Бадолио под примирието на Италия с антихитлеристката коалиция от 8 септември 1943 г. сварва италианската дивизия с 14 хил. личен състав и със следното разположение на силите ѝ по позиции:

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

Вестта за примирието на Италия със западните съюзници внася нов обрат във висшето командване на „Пинероло“. През юли 1943 г. след свалянето на фашисткият режим на Бенито Мусолини в Италия и неговият арест новият италиански министър-председател маршал Пиетро Бадолио сменя командира на дивизията Пинероло и на мястото на дотогавашния командир генерал Чезаре Бенели за командир е назначен генерал Адолфо Инфанте близък привърженик на кралят и Бадолио и противник на Мусолини . През август 1943 г. обаче командващият 11 та италианска армия в Атина генерал Карло Векиарели също назначен от Бадолио (за да смени верният на Мусолини генерал Карло Джелозо) в противоречие със заповедта на италианското върховно командване за неутралитет по отношение на отношенията с германците предоставя под предлог да не предизвиква раздразнение сред германските военачалници върховното командване на всички войски на Оста което дотогава е поверено на Италия на германският командващ група армии Е в Гърция фелдмаршал Александър Льор. Когато идва новината за подписаното примирие на Италия със съюзниците генерал Адолфо Инфанте започва приготовления по изтеглянето на по голямата част от италианските войски от дивизията в планината при гръцките партизани. На гарнизона в град Костур съставляващ 13 мотопехотен полк командван от полковник Алдо Вениери Инфанте разпорежда да предаде оръжието си на германците и да се предаде на тях (като отговор за причината за този прецедент той не дава дори до краят на живота си след войната). Вениери който също подкрепя Бадолио но не вярва на Инфанте обаче поисква с радиограма от италианското върховно командване току що установило се в Бриндизи какво да прави от тук насетне а от Бриндизи Бадолио му заповядва да не се предава и да се сражава до последният жив човек срещу германците. На 10 септември 1943 г. в Костур влизат германски войски от полкът „Бранденбург“. „Пинероло“ и намиращата се на остров Кефалония 33 та италианска пехотна дивизия „Акуи“са единствените италианска дивизия от общо петте други италиански дивизии всички с малки изключения признаващи кралят и правителството на маршал Пиетро Бадолио и разгромени в краткотрайни сражения от германски войски, които италиански войски се състоят от III ти VIII и XXVI италиански армейски корпуси „Пиемонт“, „Форли“, „Модена“ , „Казале“ , Кунео,Реджина иПетдесет и първа специална бригада (намираща се на о.Крит) разположени в континентална Гърция и островите на Егейско и Йонийско море, която слага оръжието си не пред Вермахта като остава вярна на краля и маршал Пиетро Бадолио и отхвърля ултиматума за капитулация като по голямата и част се изнася при партизаните комунисти от ЕАМ. Между командващият италианската дивизия Инфанте и гръцките партизани е подписан протокол за сътрудничество. Своя щаб генерал Инфанте разполага в Пертулия и разделя командването си на три части : западна Македония , централна и западна Тесалия и Евритания , а опита на английски офицери в щаба по операциите, пратени като съветници при гърците да го подчинят на тях е безуспешен, тъй като италианците искат да си сътрудничат директно с партизаните от ЕАМ. Италианските войски със своята артилерия отбиват няколко германски атаки при опит на германците да влязат в планината Пинд, а 100 италиански кавалеристи превземат макар и за кратко летището в Лариса, докато бойни действия се водят и около Гревена, а британците изразяват недоволство в Кайро на самостоятелните итало-гръцки операции без да се координират с тях. От друга страна пасивността на част от офицерите от Пинероло кара през октомври 1943 г. гърците от ЕАМ да разоръжат италианската дивизия като оставят няколко по малки италиански войскови части съставени главно от италиански офицери и войници комунисти. След това генерал Инфанте заминава със специално изпратен за него самолет от контролираната от гърците част на Тесалия за Италия където е назначен в Бриндизи за заместник началник на Генералният щаб на италианските въоръжени сили. Акта на сътрудничество на италианските войски с гръцките комунистически партизани прави забележително лично впечатление на Уинстън Чърчил:

Италианската капитулация през септември 1943 г. наруши целия баланс на силите в Гърция. ЕЛАС успя да си осигури по-голяма част от италианските оръжия, включително тези на цяла италианска дивизия и да постигане военно превъзходство.

[2]

Италианското въоръжаване на ЕЛАС принуждава Чърчил след гръцко въстание в Близкия Изток (1944) въоръжено да обезпечева и налага британското влияние в Гърция след декемвриана.

Други части от дивизията Пинероло като 13 мотопехотен полк под командата на полковник Алдо Вениери повежда боеве срещу германските войски на генерал Александър Пфулщайн в Костур но след месец италианците капитулират и са пленени а 1200 души от тях са разстреляни, докато останалите са откарани в лагер в Паралиа Катерини а през октомври 1944 г. лагерът е превзет от гръцки монархически партизани.

По-голяма част от личния състав на дивизията се предава на бойците на ЕЛАС, у които преминава и по-голямата част от въоръжението на италианската дивизия. Левите гръцки партизани изтеглят италианците първо на Пелион, откъдето ги репатрират в курортното селце Нераида, Пинд.

След настъпателна наказателна операция на Вермахта в Пинд от четири изходни позиции в Трикала, Янина, Арта и Коница (превземайки в хода на операцията Мецово и Каламбака) в периода 17 септември – 4 декември 1943 г., гръцките леви партизани разпръскват обезоръжените италиански военнослужещи в околностите на селото и по цяла Чумерка, за да се спасяват от немските репресии. В крайна сметка по италиански следвоенни данни, от близо 6 хил. италиански военнослужещи репатрирани в Нераида оцеляват само половината. От близо 6 хил. италиански военнослужещи, 1150 умират, 2250 са тежко болни или ранени и 1500 се водят безследно изчезнали. Други близо 1500 се предават на немците. По малки италиански войскови части като командваната от майор Джузепе Раймонди група от 400 италиански войници и офицери част от 13 мотопехотен полк които 8 септември 1943 г. сварва в щаба на Инфанте успяли да се изтеглят при партизаните да се укрият в горите на планините на север от Костур се спорзумяват с ЕЛАС и ЕАМ за съвместна война срещу германците и продължават бойните действия срещу тях до ноември 1944 г. в околностите на Костур като през септември – октомври 1944 г. след обявяването на война от България на Германия и минаването и на страната на СССР притискат германците от запад спомагайки по този начин на Втори окупационен корпус на Българската армия да отхвърли в бой опита на германците да създадат предмостие на р.Струма а през следващият месец 200 италианци от тях, останали живи се връщат в Италия . [3]

Като вероятна причина за британското отношение към личния състав на дивизията е преминаването ѝ на страната на гръцкото съпротивително движение в Северна Гърция.

В края ня войната и след войната[редактиране | редактиране на кода]

През есента на 1944 г. остатъците от Пинероло били си заедно с гърците срещу германците се завръщат начело с командира си майор Джузепе Раймонди в Италия а Раймонди става полковник. Дивизията след попълнения се връща в старият си гарнизон. През септември 1945 г. е формирана като мотопехотна група „Пинероло“, а от 1955 г. е преименувана в Механизирана бригада „Пинероло“ съществуваща в този вид до днес.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. OdB Campagna di Etiopia.
  2. Churchill W, Memoire sur la Deuxieme Guerre Mondiale, vol 5, p.476,Edit Plon, Paris 1953
  3. Χαράλαμπος Κ. Αλεξάνδρου,Μεραρχία Πινερόλο,σελ.135,Groupo D’Arte,Αθήνα 2008

Литература на български език[редактиране | редактиране на кода]

  • Бисер Петров, Окупаторът съюзник. Колаборционизмът в Албания, Сърбия и Гърция по време на Втората световна война, ISBN 978-954-509-429-3.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „24ª Divisione fanteria „Pinerolo““ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.