Двадесет хиляди левги под водата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Двадесет хиляди левги под водата
Vingt mille lieues sous les mers
Корица на книгата
Други имена Капитан Немо
Оригинален език френски
Автор Жул Верн
Първо издание 1870 г.
Франция
Жанр приключенска литература
Вид роман
ISBN ISBN 9545287187
Предходна Децата на капитан Грант
Следваща Тайственият остров

„Двадесет хиляди левги под водата“ е седмият по ред роман от поредицата „Необикновени пътешествия“ на френския писател Жул Верн (1828-1905). Книгата е издадена за първи път през 1870 г. във Франция със заглавието Vingt mille lieues sous les mers от известния френски издател Пиер Етцел, с когото авторът има сключен договор за романите си. Илюстрациите в романа са дело на Алфонс дьо Ньовил и Едуард Руи. У нас романът е познат като „Капитан Немо“ и има над десет издания.

Сюжет[редактиране | edit source]

Абрахам Линколн

Романът започва с описание на загадъчните срещи на кораби от различни националности със странен плуващ риф. След сблъсък с парахода „Шотландия“ се налага тезата, че става въпрос за гигантски нарвал — вид кит от полярните морета. Предприета е експедиция за залавянето му.

На борда на американската фрегата „Абрахам Линколн“ се качват главните герои на романа — френският професор по естествена история и морски биолог Пиер Аронакс, прислужникът му Консей и канадският китоловец Нед Ланд. След неуспешно преследване на нарвала героите попадат на борда на голям подводен кораб и стават неволни пленници на капитана му. Оказва се че „нарвалът“ е свръхмодерна за времето си електрическа подводницаНаутилус“ с екипаж и капитан от изгнаници, отрекли се от всякакъв контакт с цивилизования свят.

Капитан Немо

Капитанът се представя с името Немо, което преведено от латински означава „никой“. Капитан Немо разговаря с подчинените си на някакъв странен и неразбираем език за новите пасажери, и заповедите му се изпълняват безпрекословно. На борда на „Наутилус“, чийто девиз е Mobilis in mobiliПодвижен в подвижното (лат.) професор Аронакс и спътниците му се сблъскват с необикновените чудеса и съкровища на електрическия кораб. Те започват едно пътешествие, за което всеки учен би завидял за мястото на проф. Аронакс. Прекосявайки Тихия океан и Индийския океан „Наутилус“ преминава през неизвестен подводен тунел от Червено море в Средиземно море. Следва среща отвъд Гибралтарския проток с легендарната Атлантида и през Атлантическия океан достигане до Южният полюс. Пътешествието е изпълнено с много необикновени случки и приключения, борба с кашалоти и октоподи, потапяне на четири левги в дълбините на океана и морски двубой с военен кораб. Професор Аронакс и спътниците му успяват да избягат от „Наутилус“ използвайки момента, в който той е засмукан от водовъртежа на Маелстрьом.

Значението на романа може да се вижда не само за приключенската белетристика но и в борбата на идеи:

Този индиец живее в една страна на потисничеството. И всички потиснати хора, където и да живеят, са граждани на тази страна Индия, и затова като един потиснат човек аз до последния си дъх гордо ще казвам: 'Аз съм индиец!'

—Капитан Немо, 16. гл. последен пасаж

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]