Двадесет хиляди левги под водата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Двадесет хиляди левги под водата
Vingt mille lieues sous les mers
VMLSLM title.jpg
Други именаКапитан Немо
АвторЖул Верн
Създаване1869 г.
Венецуела
Първо издание1870 г.
Франция
Оригинален езикфренски
Жанрприключенска литература
Видроман
ПредходнаДецата на капитан Грант
СледващаТайнственият остров
ISBNISBN 9545287187
НачалоL'année 1866 fut marquée par un événement bizarre, un phénomène inexpliqué et inexplicable que personne n'a sans doute oublié.
КрайAussi, à cette demande posée, il y a six mille ans, par l'Ecclésiaste: «Qui a jamais pu sonder les profondeurs de l'abîme?» deux hommes entre tous les hommes ont le droit de répondre maintenant. Le capitaine Nemo et moi.
Двадесет хиляди левги под водата в Общомедия

„Двадесет хиляди левги под водата“ е седмият по ред роман от поредицата „Необикновени пътешествия“ на френския писател Жул Верн (1828 – 1905). Книгата е издадена за първи път през 1870 г. във Франция със заглавието Vingt mille lieues sous les mers от известния френски издател Пиер Етцел, с когото авторът има сключен договор за романите си. Илюстрациите в романа са дело на Алфонс дьо Ньовил и Едуард Руи. В България романът е познат като „Капитан Немо“ и има над десет издания.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Ейбрахам Линкълн

Романът започва с описание на загадъчните срещи на кораби от различни националности със странен плуващ риф. След сблъсък с парахода „Шотландия“ се налага тезата, че става въпрос за гигантски нарвал – вид кит от полярните морета. Предприета е експедиция за залавянето му.

На борда на американската фрегата „Ейбрахам Линкълн“ се качват главните герои на романа – френският професор по естествена история и морски биолог Пиер Аронакс, прислужникът му Консей и канадският китоловец Нед Ланд. След неуспешно преследване на нарвала героите попадат на борда на голям подводен кораб и стават неволни пленници на капитана му. Оказва се че „нарвалът“ е свръхмодерна за времето си електрическа подводницаНаутилус“ с екипаж и капитан от изгнаници, отрекли се от всякакъв контакт с цивилизования свят.

Капитан Немо

Капитанът се представя с името Немо, което преведено от латински означава „никой“. Капитан Немо разговаря с подчинените си на някакъв странен и неразбираем език за новите пасажери, и заповедите му се изпълняват безпрекословно. На борда на „Наутилус“, чийто девиз е Mobilis in mobili – Подвижен в подвижното (лат.) професор Аронакс и спътниците му се сблъскват с необикновените чудеса и съкровища на електрическия кораб. Те започват едно пътешествие, за което всеки учен би завидял за мястото на проф. Аронакс. Прекосявайки Тихия океан и Индийския океан „Наутилус“ преминава през неизвестен подводен тунел от Червено море в Средиземно море. Следва среща отвъд Гибралтарския проток с легендарната Атлантида и през Атлантическия океан достигане до Южният полюс. Пътешествието е изпълнено с много необикновени случки и приключения, борба с кашалоти и октоподи, потапяне на четири левги в дълбините на океана и морски двубой с военен кораб. Професор Аронакс и спътниците му успяват да избягат от „Наутилус“ използвайки момента, в който той е засмукан от водовъртежа на Маелстрьом.

Значението на романа може да се вижда не само за приключенската белетристика но и в борбата на идеи:

Този индиец живее в една страна на потисничеството. И всички потиснати хора, където и да живеят, са граждани на тази страна Индия, и затова като един потиснат човек аз до последния си дъх гордо ще казвам: „Аз съм индиец!“

Капитан Немо, 16. гл. последен пасаж

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]