Пратитясамутпада

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пратитясамутпада (санскрит: प्रतीत्यसमुत्पाद, пратитясамутпада; пали: paticcasamuppāda, тибетски: རྟེན་ཅིང་འབྲེལ་བར་འབྱུང་བ་; китайски: 缘起; пинин: yuánqǐ), взаимозависимия произход или още взаимозависимо възникване е едно от основните понятия на Буда и се отнася за взаимозависимостта и взаимното проникване на всички явления, възприемани както като външни (света и явленията), така и като вътрешни (мисли, чувства, представи, тенденции). Пратитясамутпада е основно философско учение в будизма, което е логически свързано и обясняващо други централни теми като прераждане, самсара, страдание, освобождение и празнота.

Значение на Пратитясамутпада[редактиране | редактиране на кода]

Пратитясамутпада обяснява съществуването на обекти и явления като дължащи се на системи от причини и следствия. Тя има общо и специфично приложение, а именно общия принцип на взаимозависимата причинно-следствената връзка и прилагането ѝ в дванадесетте нидани.

Взаимозависима причинно-следствена връзка[редактиране | редактиране на кода]

Общото или универсалното определение за пратитясамутпада, което се изтъква в Махаяна (по-специално в школата Хуаян) посочва, че всички явления се появяват заедно по взаимозависима мрежа от причина и следствие. [1][2][3][4] Когато една причина се промени или изчезне, получилият се обект или явление също ще се промени или ще изчезне, тъй като обектите или явленията ще зависят от променящия се обект или явление.

Дванадесетте нидани[редактиране | редактиране на кода]

Дванадесетте нидани показват причинно-следствените връзки между психофизичните явления, които поддържат дукха, както и възможността да се преобърне тази верига, което води до освобождение.[5][6][7] Ето така са представени от Калу Ринпоче:[8]

  1. Невежество
  2. Карма
  3. Индивидуално съзнание
  4. Име и форма
  5. Шестте сфери или според други автори „шестте извора на сетивни и умствени способности“[9]
  6. Контакт
  7. Усещане
  8. Жажда
  9. Улавяне
  10. Промяна
  11. Раждане
  12. Старост и смърт

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ключова концепция в Будизма...казва че всички физически и умствени изрази, които съставят индивидуалното представяне са взаимозависими и зависими или си оказват влияние едно на друго, в постоянен процес на възникване и изчезване. The Oxford Dictionary of World Religions; 1997, ed. John Bowker
  2. "Б будистката онтология се отбелязва, че всички относителни феномени възникват и изчезват в процеса на причина и следствие: това се нарича „зависимо възникване“ (Sanskrit: pratityasamutpada; на китайски език yuan ch'i). Съответно всички такива феномени са зависими от (временната) връзка на каузалните фактори, които ги създават и поддържат и така те нямат стабилни, абсолютни идентичности, независими от мрежата на причинно-следствената връзка. Тъй като им липсва абсолютно независима същност, те се наричат вътрешно празни". To Realize Enlightenment, The Cultivation of Practice by Nan Huai-Chin, ed, J.C.Cleary, 1993, Samuel Weiser, Inc.
  3. Аватамсака сутра, смятана от Дайсецу Тейтаро Судзуки за върховно постижение на будистката философия разработва в големи детайли в образността, надминаваща по красота тази първа обща концепция за зависимото възникване.
  4. Тик Нят Хан нарича тази реалност „взаимна вътре зависимост“ c 'Interbeing'.
  5. Bhikku, Thanissaro. "Samsara Divided by Zero". Essays. Access To Insight. Посетен на 26 юли 2010.
  6. Това специфично приложение на универсалната истина за взаимната зависимост е анализ и обяснение на втората благородна истина., Encyclopaedia Britannica. Buddhism (religion). Посетен на 25 февруари 2011.
  7. Buddha Dharma Education Association. Dependent Origination
  8. Калу Ринпоче. Пътят на Буда според Тибетската традиция. България, Шамбала ЕООД, 1997. ISBN 954-8126-95-8. с. 121. Архив на оригинала от 2013-08-15 в Wayback Machine.
  9. Зегерс, Манфред. Термины Буддизма. Санкт Петербург, Алмазный Путь, 2006. ISBN 5-88882-018-0. с. 68. (на руски) Архив на оригинала от 2010-08-14 в Wayback Machine.