Двигател с външно горене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
При парните локомотиви, въпреки че огънят е ограничен в специално отделение, пак наблюдаваме двигател с външно горене.

Двигател с външно горене е топлинен двигател, при който работният флуид се нагрява извън обема на самия двигател чрез двигателната стена или посредством топлообменник. След това разширеният флуид въздействува върху механизма на двигателя за извършване на движение и работа[1]. По този начини се използва термодинамичният процес на преобразуване на топлинната енергия в механична. След това флуидът се охлажда, компресира и използва повторно (при затворен цикъл) или се изхвърля (отворен цикъл).

„Горене“ тук означава взаимодействие на гориво с окислител с цел генериране на топлина. Двигатели с подобна и дори идентична конструкция могат да използват източник на топлина от различен произход, като ядрена, слънчева, геотермална енергия, както и екзотермични реакции, които не включват горене, но в тези случаи не се класифицират като двигатели с външно горене, а като външни топлинни двигатели.

Работният флуид може да бъде с произволен състав. Най-често използвани са газове, например в двигателя на Стърлинг. Парата, като например в парната машина, е друг възможен вариант, при който флуидът променя фазата си между течна и парна.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

CC-BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „External combustion engine“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​