Двор и церемониал по времето на Луи XIV

Кралският двор и церемониал по време на управлението на Луи XIV са израз и демонстрация на абсолютната власт. По време на своето 72-годишно управление (1643 – 1715 г.) Луи XIV успява, освен да централизира Франция, още и да съсредоточи около себе си аристокрацията на страната.

Изследвания върху проблема

Темата за дворцовия ритуал и ежедневието на Луи XIV, както и за механизмите, свързани с изграждане образа на абсолютния владетел, отдавна стои в полезрението на изследователите. Проблематиката свързана с етикета, ритуала и образа на Луи XIV е доминирана от два подхода. Първата школа, повлияна от антропологичните модели и класическата работа на Ернст Канторовиц за „двете тела на краля“, поставя ударението върху начина, по който Луи променя или адаптира кралските церемонии, за да осъвремени доктрината за патерналистичния владетел, около който разделена Франция би могла да се обедини.^[1] Втората линия, основана най-вече на постструктуралисткия подход, поставя ударението върху текстовете и изображенията създадени, за да представят краля слънце на неговите поданици. Тук се откроява проучването на Луи Марен върху кралския портрет и на Жан-Мари Апостолидес, който проследява превръщането на Луи от roi-machiniste, който създава сам собствения си образ, в roi-machine, едно осветено „присъствие“ в центъра на държавата.

Кралският двор

Ритуали на монархията

По времето на Краля слънце ритуалите се отделят като самостоятелни и сякаш независими от властта. Всеки политически режим използва символите и ритуалите, за да утвърди своята легитимност и да оправдае своите действия. Луи XIV обърнал особено внимание на ритуалите като средство, чрез което да наложи своето виждане за монархическата институция.
По времето на Луи XIV вече била позната церемонията „lit de justice“. Нейната цел била да представи краля на Парижкия парламент, за да може той да пристъпи към издаването на закони. На 15 май 1610 г. в деня след смъртта на Анри IV, Луи XIII провел „lit de justice“ в Парижкия парламент. Церемонията имала за цел намаляването на политическото напрежение във Франция, както и обявяването на Мария Медичи за регент на Луи XIII. Именно на „lit de justice“ по-късно на 18 май 1643 г. Анна Австрийска е призната за регент на Луи XIV. По време на управлението си Кралят Слънце организира няколко „lit de justice“. Последните две церемонии били от 1667 г. и 1673 г. и имали за цел да ограничат властта на Парижкия парламент по отношение на законодателните процедури.
Освен „lit de justice“ друга церемония, използвана от Луи XIV, била коронацията. Въпреки че не удостоявала с кралска титла, коронацията била необходима като вид публично потвърждаване на правата и властта на короната. Луи XIV бил коронован в Реймската катедрала на 7 юни 1654 г. – единадесет години след началото на управлението му. Забавянето на коронацията се дължи на сложната международна обстановка по това време, както и на бунтовете на Фрондата (1648 – 1653 г.).^{[източник? (Поискан преди 4 дни)]}

Дворът по времето на Краля Слънце

Кралският двор по времето на Луи XIV изпълнява едновременно три важни функции: политическа, социална и личностна. Първата му функция е като седалище на правителството, от което административните чиновници фактически ръководят управлението на страната. На второ място, дворът изпълнява ролята на социален център, в който високопоставените благородници участват в ежедневните ритуали около кралската особа. Така той представлява и кралското домакинство, в рамките на което живее самото кралско семейство, обединено около фигурата на краля-баща. Луи XIV не е изобретател на дворцовия живот, но именно той извежда неговото действие до едно необичайно високо ниво. Макар и да не представлява огледало на тогавашна Франция, дворът си остава мястото, към което са обърнати очите на цялата държава. В ранните години от управлението на Луи XIV (преди 1682 г.) дворът прекарва по-голямата част от времето си в Сен Жермен, в близост до Париж, като понякога се мести в Лувъра, Фонтенбло и дори в малкия павилион, издигнат от Луи XIII във Версай.^{[източник? (Поискан преди 4 дни)]}

Източници

↑ Канторовиц Е., Двете тела на краля: изследване на средновековното политическо богословие, София:ЛИК, 2004 ISBN 954-607-647-3

Литература

Гаврилов, Б. „Държавата – това съм аз“ Франция в епохата на краля слънце 1638 – 1715, С., 2002
Sturdy, D. Louis XIV, New York, 1998
The Duke of Saint-Simon, Memoirs of Louis XIV and His Court and of the Regency
Elizabeth-Charlotte, Duchesse d'Orleans, Memoirs of Louis XIV and His Court and of the Regency

Външни препратки

[1] Канторовиц Е., Двете тела на краля: изследване на средновековното политическо богословие, София:ЛИК, 2004 ISBN 954-607-647-3

[1]