Двувластен имот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Двувластните имоти са земеделски имоти по границата между България и Сърбия (по-късно Югославия), чиито собственици остават от другата ѝ страна.

При прекарването на границата между двете държави по Берлинския договор от 1878 година, а след това и по Ньойския договор от 1919 година, тя се основава главно на физикогеографски принципи и на много места пресича селищни землища, а понякога разделя и самите селища. В резултат на това възникват голям брой имоти от двете страни на границата, чиито собственици живеят в другата държава.[1]

Съществуването на двувластните имоти поражда сериозни практически проблеми, тъй като често собствениците са зависими от тях за изхранването на семействата си. Въпросът е уреден с поредица двустранни споразумения, последното от които е Спогодбата за използване на двувластните имоти от границата между Народна република България и Федеративна народна република Югославия от 27 август 1947 година.[2] Тези споразумения дават възможност на собствениците да пресичат границата, за да обработват земите си, което дава възможност за широко разпространение на контрабандата.[1]

С изострянето на политическите отношения между Югославия и Съветския блок през 1949 година, през лятото на 1950 година България едностранно денонсира Спогодбата за двувластните имоти.[2] За да предотврати излизането от страната на бежанци и навлизането на горянски групи през границата, тоталитарният режим в страната взима специални мерки за ефективно затваряне на границата, включително създаване на 600-метрова „мъртва зона“ по граничната линия, изграждане на укрепления и огради, поставяне на голям брой противопехотни мини, ограничен е достъпът до гранична зона от около 20 километра от границата.[1] Като компенсация за изгубените двувластни имоти, техните собственици от българската страна на границата получават еднократни помощи от храни и фуражи.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 214, 227, 245.
  2. а б Провеждане на информационно-разяснителна кампания по Закона за връщане на отнетото имущество и обезщетяването на Република Сърбия