Двуглав мишничен мускул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Двуглав мишничен мускул
Biceps brachii.png
Латински m. biceps brachii
Атлас Двуглав мишничен мускул
Нерв Nervus musculocutaneus
Произход къса глава: Processus coracoideus на лопатката
дълга глава: Tuberculum supraglenoidale
Залавяне Tuberositas radii   
Действие сгъване на горните крайници в лакътната става и супинация на предмишницата
Кръвоснабдяване мишнична артерия
Антагонист Триглав мишничен мускул
Двуглав мишничен мускул в Общомедия

Двуглавият мишничен мускул (Musculus biceps brachii), известен повече като бицепс е най-повърхностният от предната група мускули на мишницата. Той е мускулът, който е най-често използван като символ за мускулна сила. Разположен е около мишничната кост и осъществява сгъване в ставите, поради което се нарича още „сгъвач“. Той изпъква под кожата, особено при съкращаване, като продълговата издатина, очертана от двете страни посредством две надлъжни бразди.

Бицепса е съставен от две глави:

  • Къса глава (Caput breve) – започва с късо сухожилие от клюновидния израстък на лопатката и се спуска надолу, медиално от дългата глава.
  • Дълга глава (Caput longum) – започва чрез дълго сухожилие от грапавината, разположена над ставната ямка на лопатката, което минава през кухината на раменната става и по този начин стабилизира главата на раменната кост.

Двете глави се сливат и образуват вретенообразно тяло, което се залавя със сухожилие за лъчевата кост. От крайното сухожилие в медиална посока се отделя плоска ветрилообразна пластинка, която се вплита в предмишничната фасция.

Мускулът има две основни функции – сгъване в лакътната става и супинация (завъртане на предмишницата, така че палеца да сочи встрани от тялото).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]