Двуцветен кожовиден прилеп
| Двуцветен кожовиден прилеп | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 г. | ||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Двуцветен кожовиден прилеп в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Двуцветният кожовиден прилеп (Vespertilio murinus) е вид средноголям прилеп от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae), който се среща в Европа и Азия, включително и в България.
Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]
Дължината на тялото с главата е 47 – 64 mm, а на опашката – 30 – 47 mm. Размахът на крилата на двуцветния кожовиден прилеп е 260 – 300 mm, а масата му е 14 – 16 g. Козината е къса и гъста, като върха на космите е светъл, от кафяво-жълтеникав до сребрист, а основата им е тъмнокафява до черна. Долната част на тялото е светлокафява, бяла или сива. Ушите и лицето са почти тъмнокафяви, а летателните мембрани са черни.[2]
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Двуцветният кожовиден прилеп е разпространен в Евразия от Англия до Тихия океан и от около 60° северна ширина до Иран, Хималаите и Южен Китай. В България е откриван в цялата страна, макар и рядко, поради скрития му начин на живот. По-често се среща в степните и лесостепни области с континентален климат. Живее и на места, свързани с жилищата на човека. Обитава тавани, процепи в дървета, скални пукнатини.[2]
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
През лятото мъжките обикновено живеят поединично или в малки групи до 50 – 80 екземпляра. Женските образуват размножителни колонии от 10 до 100 екземпляра, понякога в съжителство с други видове като например северен полунощен прилеп (Eptesicus nilssonii), кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus), мустакат нощник (Myotis mystacinus). Докато централноевропейската популация е стационарна, източноевропейските двуцветни кожовидни прилепи извършват есенни миграции на раязстояния над 1000 km.[2]
Излита на лов около 15 – 20 минути след залез, но понякога това става и със спускането на гъстия сумрак. Ловува през цялата нощ, като лети над открити площи – поляни, редки гори, водоеми. Храни се с главно с дребни летящи двукрили, които улавя и изяжда в полет.[2] Ловните полета на индивидите могат да се припокриват. [3]
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Копулацията протича през есента. В края на юни женските раждат по две малки.[2]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Мъжки кожовиден прилеп
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Vespertilio murinus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 6 октомври 2021 г. (на английски)
- ↑ а б в г д Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 278 – 282.
- ↑ Vespertilio murinus – Science for Nature Foundation