Дебелец (село)
| Дебелец | |
  Дебелец  Дебелец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 9 души[1] (31 декември 2024 г.) |
| Землище | –[2] |
| Надм. височина | 51 m |
| Пощ. код | None |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 20599 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община – кмет | Дългопол Георги Георгиев (ГЕРБ; 2015) |
Дебелец (до 1934 г. Кара Ахмед махле) е село в Североизточна България. Намира се в община Дългопол, област Варна, на брега на яз. Цонево (бивш „Георги Трайков“).
В първите години след Освобождението, докъм 1910 г., то се намира в рамките на Ченгенската (Аспаруховската) селска община, Новоселска (Дългополска) околия, Варненски окръг, а след ликвидирането на Новоселската околия преминава в състава на Провадийска околия.[3] През 1920 г. вече е в състава на Сандъкчийската (Ракленската/Цоневската) селска община, към която се числи до 1976 г.[4] При строежа на яз. Цонево селата Дебелец и Голямо Делчево (бивше Дели Хюсеин махле) са заличени, а населението им е изселено.[5]
От м. ноември 2007 г. Дебелец е отново със статут на село.[6]
В селото в миналото са функционирали две народни основни училища, едно българско – „Любен Каравелов“ и едно турско – „Мустафа Сабхи“;[7] една трудово-горска производителна кооперация „Дебелец“[8], ТКЗС „Нов живот“[9] и селска кооперация „Единство“.[10]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[11][12][13][14][15][16][17][18]
| Година на преброяване |
Численост |
| 1881 | 530 |
| 1893 | 550 |
| 1900 | 731 |
| 1910 | 730 |
| 1926 | 1064 |
| 1934 | 1176 |
| 1946 | 1053 |
| 1956 | 1306 |
| 1965 | 1202 |
| 1972 | 1202 |
| 2011 | 0 |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]През 1897 – 1898 г., по време на своя научна експедиция, проф. Любомир Милетич свидетелства за почти изцяло турския характер на с. Кара Ахмед махле.[19]
Преброяване на населението през 2011 г.
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[20]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 0 | 100.00 |
| Българи | – | – |
| Турци | – | – |
| Цигани | – | – |
| Други | – | – |
| Не се самоопределят | – | – |
| Неотговорили | – | – |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Дебелец е разположено в землището на село Цонево
- ↑ Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декемврий 1910 г. София, 1912 г., с. 8
- ↑ Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декемврий 1920 г. София, 1924 г., с. 12
- ↑ Аджемлерски, Св. Из миналото на Провадия и района. Варна, 2005 г., с. 44
- ↑ Преброяване на населението и жилищния фонд през 2011 година, Т. 1. Население : Кн.1. Население по области, общини и населени места. София, 2012 г., с. 82
- ↑ Държавен архив – Варна, ф. 831 (Историческа справка)
- ↑ Държавен архив – Варна, ф. 473К
- ↑ Държавен архив – Варна, ф. 488
- ↑ Държавен архив – Варна, ф. 762
- ↑ „Справка за населението на село Дебелец, община Дългопол, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 6 януари 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 6 януари 2017. (на английски)
- ↑ Списък на населените места (по преброяването на 1 януари 1881 г). София, 1885 г., с. 34
- ↑ Списък на населените места в Княжество България според преброяването на 1 януари 1893 г. София, 1894 г., с. 10
- ↑ Списък на населените места в Княжество България според преброяването на 31 декември 1900 г. София, 1902 г., с. 7
- ↑ Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декемврий 1910 г. София, 1912 г., с. 8
- ↑ Списък на населените места в НР България по съществуващото административно деление към 15 януари 1960 г., с брой на населението от преброяванията през 1926, 1934, 1946 и 1956 години. София, 1960 г., с. 39
- ↑ Списък на населените места в НР България по административно деление към 1 ноември 1973 г., с население от преброяванията през 1934, 1946, 1956 и 1965 г. и изчислено население за 1972 г. София, 1973 г., с. 34
- ↑ Милетич, Л. Старото българско население в Североизточна България. София: Държавна печатница, 1902 г., с, 110
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 6 януари 2017. (на английски)
| ||||||||||
