Дебора Леви

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дебора Леви
Deborah Levy
Родена6 август 1959 г. (64 г.)
Професияписател, поет, драматург
Националност ЮАР
 Великобритания
Активен период1984 -
Жанрдрама, лирика, документалистика

СъпругДейвид Гейл (1997 – ?)
Деца2
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Дебора Леви (на английски: Deborah Levy) е британска поетеса, драматург и писателка на произведения в жанра драма, лирика и документалистика.[1][2][3][4]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Дебора Леви е родена на 6 август 1959 г. в Йоханесбург, Южна Африка, в семейството на Норман Леви и Филипа Мърел. Внучка е на литовски еврейски имигранти от работническата класа от страна на баща си и на „английско колониално“ семейство от горната средна класа от страна на майка си. Баща ѝ е академик и историк, член на партията Африкански национален конгрес. Заради членството си в партията баща ѝ получава ограничителни мерки от 1964 г. от правителството на апартейда. През 1968 г. семейството емигрира в Лондон, като първоначално живее в Уембли, после в Петс Ууд. Родителите ѝ се развеждат през 1974 г. След завършване на средното си образование следва в Дартингтънския колеж по изкуствата, за което е вдъхновена от филмовия режисьор Дерек Джарман докато работи в киното в Нотинг Хил.[2][3]

След дипломирането си през 1981 г., започва да пише пиеси за театъра, като някои за поставяни от Кралската Шекспирова трупа. Работи като режисьор и сценарист за „Man Act Theatre Company“, радикална група, която е асоциирана към „Cardiff Laboratory Theatre“. Първата ѝ книга, сборникът с разкази „Ophelia and the Great Idea“ (Офелия и великата идея), е издадена през 1988 г.[1][3][4]

През 1989 г. е издаден първият ѝ роман „Красиви мутанти“. Главната героиня, манипулативна и магична руска емигрантка Лапински, организира около себе си група градски пилигрими в алегорична и сюрреалистична история за разбитите мечти и желания.[1]

През 1990 г. е издаден сборникът ѝ с поезия „An Amorous Discourse In the Suburbs of Hell“ (Влюбен дискурс в предградията на ада). Той е под формата на разговор между ангел и счетоводител, разглеждайки от една страна, спонтанността и амбицията, и, от друга, логиката и задоволството.[2][3]

Омъжва се през 1997 г. за драматурга Дейвид Гейл, с когото имат две дъщери.

През 2011 г. е издаден романът ѝ „Плуване към дома“. В слънчева вила недалеч от Ница се срещат две британски семейства – двойка съпрузи, които търгуват с екзотични стоки, и известен поет с жена си, военна кореспондентка, с 14-годишната им дъщеря. Идването на магнетичната Кити Финч ще разтърси из основи света им, поставяйки вечните теми за дома и брака, родителството и травматичните загуби. Романът е номиниран за наградата „Букър“.[2][3]

Романът ѝ „Горещо мляко“ от 2016 г. също е номиниран за наградата „Букър“. Той представя историята на София и нейната депресивна и тиранична майка, която се лекува от неясно заболяване в клиника в испански морски курорт. На фона на мистериозните симптоми и ексцентрични болнични порядки се развиват романтични запознанства, които засягат темите за травматичните връзки между родители и деца, за болното общество и за сексуалността. ([2][4]

В периода 1989 – 1991 г. писателката е сътрудник по творчески изкуства в Тринити Колидж, Кеймбридж, а в периода 2006 – 2009 г. е сътрудник по творчески и сценични изкуства в Кралския колеж по изкуствата м Лондон. В периода 2013 – 2015 г. е гост-професор в Училището по изкуствата на университета „Фолмът“, Фолмът,а в периода 2018 – 2019 г. е сътрудник на Института за идеи и въображение на Колумбийския университет. От 2017 г. е член на Кралското литературно дружество.[1][2][4]

Дебора Леви живее в Лондон.[3]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Beautiful Mutants (1989)[1][2][3]
    Красиви мутанти, изд.: „Алтера“, София (2021), прев. Ана Пипева
  • Swallowing Geography (1993)
  • The Unloved (1994)
  • Diary of a Steak (1997)
  • Billy & Girl (1999)
  • Swimming Home (2011)
    Плуване към дома, изд.: „Алтера“, София (2019), прев. Ана Пипева
  • Hot Milk (2016)
    Горещо мляко, изд.: „Алтера“, София (2018), прев. Ана Пипева
  • The Man Who Saw Everything (2019)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ophelia and the Great Idea (1988)[1][2][3]
  • An Amorous Discourse In the Suburbs of Hell (1990) – поезия, с Анджей Борковски
  • Pillow Talk in Europe and Other Places (2003)
  • Road Stories (2012) – с Ханан Ал-Шейх, Абдулразак Гурна, Ръсел Хобан, Камила Шамси, Йън Синклер, Али Смит, Елинор Том и Клеър Уигфол
  • Black Vodka (2012)
    Черна водка : десет разказа, изд.: „Алтера“, София (2018), прев. Ана Пипева

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Pax (1984)[4][4]
  • Clam (1985)
  • Heresies (1986)
  • Our Lady (1986)
  • Eva And Moses (1987)
  • Heresies & Eva and Moses: two plays (1987)
  • Amorous Discourse in the Suburbs of Hell (1991)
  • The B File (1992)
  • Blood Wedding (1992)
  • Call Blue Jane (1992)
  • Walks on Water (1992)
  • Shiny Nylon (1994)
  • Macbeth – False Memory (2000)
  • Dream Mamma ()
  • Honey Baby ()

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Diary of a Steak (1997)[2]

Серия „Автобиографии“[редактиране | редактиране на кода]

  1. Things I Dont Want to Know (2013)[1][4]
  2. The Cost of Living (2018)
  3. Real Estate (2021)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2016 Trieste in-between states – документален
  • ?? Hot Milk

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Deborah Levy в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​