Дебра Уингър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дебра Уингър
Дебра Уингър по време на встъпването в длъжност на президента Барак Обама
Дебра Уингър по време на встъпването в длъжност на президента Барак Обама
Родена Мери Дебра Уингър
Кливланд Хайтс, Охайо, Флаг на САЩ САЩ
Активни години 1976 г.-днес
Родители Робърт и Рут Уингър
Брачни партньори Тимъти Хътън (1986–1990 г.; разведени), Aрлис Хауърд (1996 г.-днес)
Деца Ноа Хътън и Гидеон Хауърд
Уебсайт
Дебра Уингър в Общомедия

Мери Дебра Уингър (на английски: Mary Debra Winger) е американска актриса и режисьор, известна главно с участието си във филма Градският каубой през 1980 г. По-късно пък многократно е номинирана за награди Оскар след участието си във филмите Офицер и джентълмен, Думи на обич и Земята на сенките.

Номинирана е и за четири награди Златен глобус, две награди БАФТА (Британската академия за филмово и телевизионно изкуство) и награда Еми, а е спечелила наградата на националното дружество на филмовите критици за най-добра актриса отново за филма Условия за сближаване, както и наградата на международния филмов фестивал в Токио за най-добра актриса за филма Опасна жена.[1]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Мери Дебра Уингър е родена в Кливланд Хайтс, Охайо в ортодоксално еврейско семейство. Баща ѝ Робърт Уингър пакетира месо, а майка ѝ Рут е офис мениджър.[2][3] След завръщането си в САЩ Уингър претърпява автомобилна катастрофа и получава мозъчен кръвоизлив. В резултат на това остава частично парализирана и сляпа в продължение на десет месеца, като диагнозата била никога повече да не прогледне. С течение на времето тя решава, че ако се възстанови, ще се премести в Калифорния и ще стане актриса.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Актьорска игра[редактиране | редактиране на кода]

Първата актьорска роля на Уингър е Деби във филма Парти с преспиване '57 през 1976 г.[4] Следващата ѝ роля е Диана Принс Друзила (Жената чудо) в три епизода от телевизионния сериал Жената чудо. Следва от гост роля в Сезон 4 на телевизионната драма Полицайката през 1978 г.[5]

Първата си главна роля Уингър получава във филма Слава Богу, че е Петък, а за играта си в Градският каубой през 1980 г. с Джон Траволта, тя получава номинация за наградата БАФТА и две номинации Златен глобус (за най-добра актриса и най-успяла нова звезда). През 1982 г. Уингър участва заедно с Ник Нолти в Улица консервна, както и с Ричард Гиър в Офицер и джентълмен, за които е номинирана за награда Оскар за най-добра актриса. Номинирана е за наградата Оскар за най-добра актриса общо два пъти – за филма Условия за сближаване през 1983 г. и за Земя на сенките през 1993 г., за които тя получава и втората си номинация за наградата БАФТА. Ролята ѝ в Опасна жена ѝ носи номинация за Златен глобус.[6]

С годините Уингър придобива репутация на прям човек, макар и понякога да е трудно да се работи с нея.[7][8][9] Тя открито изразява неприязънта си към Офицер и джентълмен,[9] както и към някои други филми, което не се харесва много на нейните колеги актьори и режисьори. През 2009 г. Уингър казва: „Най-лошото поведение идва от несигурността. Въпреки, че обичам това, което правя, невинаги съм вярвала, че ще мога да се справя. (...) Затова се опитвам да превъзмогна неувереността си.“[10] През 1986 г. пък Бети Дейвис казва по време на интервю: „Виждам голяма част от себе си в Дебра Уингър.“.

Уингър получава главната роля в Тяхната собствена лига, но се отказва и е заменена от Джина Дейвис. По-късно се разбира, че основната причина Уингър да се откаже е нежеланието ѝ да работи с Мадона.[11] В същия период тя участва в Орли на правосъдието, Произведено в Рая, Всички печелят, Чай в пустинята, Скокът на вярата, Черната вдовица, Предаден, Уайлдър Напалм и Опасна жена.

През 1995 г. Уингър решава да си почине от работата. През 2002 г. тя каза: „Догади ми се от слушането на мен самата да казвам, че искам да напусна. Това е като правене на интервю на тема „Мразя интервюта!“ Е, стига толкова! Спрях да чета сценарии и вече не ми пукаше. Хората казваха: „Липсваш ни толкова много.“ Но в последните шест години нямаше нито един филм, който има нужда от мен в него. В малкото такива, за които се сещам, актрисата трябваше да е съвършена.“.[12] След участието си във филма Забрави за Париж през 1995 г. тя почива в продължение на шест години. Връща се през 2001 г. с екранизацията на Голяма лоша любов, което отбелязва дебюта на Уингър като продуцент.[13]

През 2001 г. се съобщава за документален филм, озаглавен Търсенето на Дебра Уингър, режисиран от Розана Аркет, който излиза през 2002 г., веднага след като Уингър се завръща. Впоследствие тя се снима във филмите Радио, Възхвала, Понякога през април като получава положителни отзиви за ролята си на отчуждената майка на Ан Хатауей в Рейчъл ще се жени.[14]

Номинирана е за награда Eми за главната роля в телевизионния филм Доун Анна през 2005 г., режисиран от Арлис Хауърд. През 2010 г. тя се завръща в телевизията, като външен гост в епизод на Закон и Ред. Присъединява се към актьорския състав на По време на третиране като един от трима пациенти, включени в третия сезон.

Най-новият ѝ актьорски проект е главната роля в предстоящия филм В гората, предвиден да излезе през 2013 и 2014 г. с актьорите Терънс Хауърд, Дейв Матюс, Руфъс Уейнрайт, Карен Блек, Уил Шортс, Лия Кебеде, Ахмир Томпсън (Куестлов), Фамке Янсен, Моби, Гейл Харолд, Пас де ла Хуерта, Йорген Лет, Роузи Перес, Обри де Грей, и Алън Къминг.[15]

Други занимания[редактиране | редактиране на кода]

През 1995 г. Уингър изпълнява ролята на злата вещица от Запада в Магьосникът от Оз в концерт. Мечтите ѝ се сбъдват с музикалното изпълнение на популярната история в Линкълн център за подпомагане на Фондацията за защита на деца.

По време на почивката ѝ от филмовата индустрия Уингър прекарава един семестър като учител в университета Харвард.[16] През 2008 г. пише книга по свои лични преживявания и спомени, озаглавена Неоткритата.[17]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Тригодишната връзка на Уингър с актьора Андрю Рубин приключва през 1980 г.[18] В периода 1983-1985 г. Дебра има връзка с Боб Кери, по онова време губернатор на щата Небраска, с когото тя се запознава по време на снимките на Условия за обич в Линкълн, Небраска.[19]

От 1986 до 1990 г. е омъжена за актьора Тимъти Хътън, от когото има син, Ноа Хътън, който се ражда през 1987 г. През 1990 г. Уингър се развежда.[20]

През 1996 г. отново се омъжва, този път за актьора и режисьор Aрлис Хауърд, с когото се запознава на снимачната площадка на Уайлдър Напалм. Синът им Гидеон Бейб Рут Хауърд се ражда през 1997 г. Уингър е и мащеха на Сам Хауърд – син на Арлис от предишен негов брак.[20]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Заглавие на български Оригинално заглавие Роля Бележки
1976 Парти с преспиване '57 „Slumber Party '57“ Деби
1976-77 Жената чудо „Wonder Woman“ Друзила (жената чудо)
1978 Полицайката „Police Woman“ Филис Бакстър
1978 Слава богу, че е Петък „Thank God It's Friday“ Дженифър
1979 Френски пощенски картички „French Postcards“ Мелъни
1979 Бойците „The Warriors“ неспомената
1980 Градският каубой „Urban Cowboy“ Сиси
1982 Улица консервна „Cannery Row“ Сузи ДеСото
1982 Офицер и джентълмен „An Officer and a gentleman“ Пола Покрифки
1983 Думи на обич „Terms of Endearment“ Ема Хортън
1984 Убийството на Майк „Mike's Murder“ Бети Париш
1986 Орли на правосъдието „Legal Eagles“ Лаура Кели
1987 Черната вдовица „Black Widow“ Александра Барнс
1987 Произведено в Рая „Made in Heaven“ Емет Хъмбрид
1988 Предаден „Betrayed“ Катрин Уийвър
1990 Всички печелят „Everybody Wins“ Анджела Криспини
1990 Чай в пустинята „The Sheltering Sky“ Кит Моресби
1992 Скокът на вярата „Leap of Faith“ Джейн Ларсън
1993 Уайлдър Напалм „Wilder Napalm“ Вида Фоулдроянт
1993 Земя на сенките „Shadowlands“ Джой Грешам
1993 Опасна жена „A Dangerous Woman“ Марта Хорган
1995 Забрави за Париж „Forget Paris“ Елън Андрюс Гордън
2001 Голяма лоша любов „Big Bad Love“ Мерилин
2003 Радио „Radio“ Линда
2004 Възхвала „Eulogy“ Алис Колинс
2005 Понякога през Април „Sometimes in April“ Прудънс Бъшнъл
2005 Доун Анна „Dawn Anna“ Доун Анна Тоунсенд
2008 Рейчъл се омъжва „Rachel Getting Married“ Аби
2010 Закон и ред „Law & Order“ Мисис Уудсайд
2010 По време на третиране „In Treatment“ Франсис
2012 Лола срещу „Lola Versus“ Робин

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Debra Winger Biography. // filmreference. Посетен на 22 януари 2009. ((en))
  2. Jan Hoffman. FILM; Debra Winger: Caught on a Winter Afternoon. // The New York Times. 9 януари 1994. с. 211. Посетен на 27 декември 2009. ((en))
  3. Naomi Pfefferman. 'Big Bad' Debra. // The Jewish Journal. 7 март 2002. Посетен на 27 декември 2009. ((en))
  4. Slumber Party '57 (1976) – IMDb ((en))
  5. Police Woman Season 4 Episode 18 – IMDb ((en))
  6. Debra Winger bio. // American Repertory Theater. Посетен на 8 октомври 2009. ((en))
  7. Debra Winger: Dangerous Woman, Time, article by Richard Corliss and Elizabeth L. Bland, January 24, 1994 ((en))
  8. Debra Winger: a star is re-born, Daily Telegraph, December 19, 2008 ((en))
  9. а б WHERE THERE'S SMOKE, THERE'S A FIERY ACTRESS NAMED DEBRA WINGER, The New York Times, article by Stephen Farber, July 6, 1986 ((en))
  10. Back where she belongs: How Officer and A Gentleman star Debra Winger returned to the silver screen, The Daily Mail, January 16, 2009 ((en))
  11. Penny Marshall Interview ((en))
  12. Does Debra Winger Still Have Legs?, New York, article by Holly Millea, February 25, 2002 ((en))
  13. Wilmington, Michael. 'Bad Love' portrays a writer's anguish. // Chicago Tribune. 15 март 2002. Посетен на 28 юли 2012. ((en))
  14. Scott, A. O.. Out of Rehab, Wreaking Havoc. // The New York Times. 3 октомври 2008. ((en))
  15. Matheson, Whitney, "Moby, Questlove, others endure puzzling 'Experience'", "USA TODAY", June 17, 2013 ((en))
  16. Solomon-Schwartz, Benjamin P.. Winger Trades Silver Screen for Section. // The Harvard Crimson. 28 септември 1999. Посетен на 23 февруари 2014. ((en))
  17. Debra Winger, Actor—Blue Flower Arts: An Agency Representing Poets, Authors and Speakers ((en))
  18. Two Sexy 'Urban Cowgirls'—One Called Debra Winger—Give Travolta a Run for His Movie: People.com ((en))
  19. SHORT TAKES: Debra Winger Is Not for Politics. // Los Angeles Times. 12 септември 1990. Посетен на 28 юли 2012. ((en))
  20. а б "Debra Winger: The return of a class act", Gaynor Flynn, The Independent, Friday, October 24, 2008. Посетен на 17 юни 2010. ((en))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Debra Winger“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.