Дебрен (Драмско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за обезлюденото село в Гърция. За селото в България вижте Дебрен.

Дебрен
Αχλαδομηλιά
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Чеч
Надм. височина 650 m
Население (?) обезлюдено души
Пощенски код -
Телефонен код -

Дѐбрен или Дѐбрян, известно и с турската си форма Дебре(н)джик (на гръцки: Αχλαδομηλιά, Ахладомилия, катаревуса Αχλαδομηλιές, Ахладомилиес или Αχλαδομηλέα, Ахладомилеа, до 1927 година Δεμπρετζίκ или Δεμπρεδζίκ, Дебредзик[1][2][3]), е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Дебрен се намира в котловината между Бесленския рид и планината Боздаг, попадайки в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Гущерак, Ракищен, Черешово, Блатчен и Бутим.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов Дебрен е жителско име от по-старо *Дебрене, *Дебряне от местното име *Дебър, горски дол, старобългарското дьбръ. Същото име за сравнение съществува малко по-северно в Неврокопско – Дебрен. Формата Дебренджик е с турска умалителна наставка -cik.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Дебреджик с друго име Хъркоп както следва: мюсюлмани - 14 неженени; немюсюлмани - 7 семейства и 5 неженени.[5] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Дебренджик са зачислени 12 мюсюлмански домакинства.[6]

В XIX век Дебрен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дебренджик (Débrendjik) е посочено като село с 28 домакинства и 100 жители мюсюлмани,[7] а Дебраян (Debrayan) – с 32 домакинства и 86 жители помаци.[8]

Според Стефан Веркович към края на XIX век Дебражен има помашко мъжко население 92 души, което живее в 28 къщи.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война от части на българската армия. След Междусъюзническата война от 1913 година Дебрен попада в пределете на Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Дебреджик (Δεμπρετζίκ) живеят 220 души.[10]

През 1923 година селото е обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Дебрен емигрират в Турция или в селата от българската страна на Чеча. През 1927 година името на селото е сменено от Дебретжик (Δεμπρετζίκ) на Ахладомилие (Αχλαδομηλιές),[2] което се превежда „Крушоябълка“. През 1928 година в Дебрен са заселени 28 гръцки семейства с 94 души - бежанци от Турция.[3] Но климатът и планинския терен не се харесва на гръцките бежанци, пристигащи от плодородната Източна Тракия и те изоставят селото след известно време, заселвайки се в по-богати региони на страната.

Според данни от преброяванията в Гърция, населението на Дебрен през годините е било както следва:[11]

Година Брой жители
1920 212
1928 92
1940 115
1951 100
1961 76
1971 24
1981 6
1991 0

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δεμπρετζίκ -- Αχλαδομηλιές
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  3. а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  4. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 109.
  5. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 431-432.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 229.
  7. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 126-127.
  8. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 130 – 131.
  9. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111. (на български)
  10. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  11. Pathfinder clubs. ΟΔΟΙΠΟΡΙΚΟ ΣΤΟ ΝΟΜΟ ΔΡΑΜΑΣ. // Посетен на 3 май 2009.
     Портал „Македония“         Портал „Македония