Дебърска художествена школа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дебърска школа
Saint Theodor Debar School Icon 19 Century.jpg
Икона на Свети Теодор от представител на Дебърската школа, втората половина на XIX век
Други названия Галичко-реканска школа, Мияшка школа
Вид иконопис,
дърворезба,
архитектура
Период XVIII – XIX век
Държава Османска империя,
България,
Сърбия
Център Гари,
Галичник,
Осой,
Тресонче
Представители
Резбари Петър Филипов,
Макрий Негриев
Иконописци Дичо Зограф
Строители Андрей Дамянов,
Георги Новаков Джонгар,
Китан Петров
Произведения
Резба Иконостасът в Бигорския манастир,
Иконостасът в „Свети Спас“, Скопие,
Иконостасът в „Успение Богородично“, Пазарджик
Сгради Свети Пантелеймон“, Велес,
Свети Йоаким Осоговски“, Крива паланка,
Свети Никола“, Щип

Дебърската школа е художествена школа от XVIII – XIX век, която възниква и се развива в дебърските селища: Галичник, Гари, Лазарополе, Осой, Требище, Тресонче. Тъй като всички тези населени места са разположени в историкогеографската област Река, школата е известна и под името Галичко-реканска школа. Трето наименование, под което се среща, е Мияшка школа по регионалното наименование на местните българи – мияци.[1][2][3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Не са запазени конкретни данни за основоположниците и зараждането на Дебърската школа, но сведения показват, че към 18 век датират някои създадени в областта майсторски творби на живописта и дърворезбата. С времето уменията са предадени и на следващите поколения дебърчани и са оказали влияние и върху местното строителство и архитектура. Родовите общности от местни резбари и иконописци се разрастват на фона на всеобщия културен подем по време на Възраждането и отделни техни представители получават образование в Атон и Италия.

Сред известните родове в дебърската живопис са родовете от Галичник Гиновски и Фръчковци, с представител Макрий Негриев, а в резбарството – Филиповци от село Гари с най-видни представители братята Петър, Марко, Йован и Йосиф Филипови, както и Филиповци от село Осой с най-виден представител Филип Аврамов. Други известни имена на Дебърската школа са Дичо Зограф, уста Велян Огнев, Евстатий Попдимитров от Осой, Петър Пачаров, Симеон Максевски от Требище, Антон и Димитър Станишеви от Тресонче и много други. Към школата спадат и някои живописци от Крушево, Прилеп, Струмица и Щип.

Художествено наследство[редактиране | редактиране на кода]

Наследството на Дебърската школа е в две основни направления – живопис и дърворезба.

Дебърската живопис обхваща наследство от хиляди икони, изографисани в много църкви и манастири в течение на повече от едно столетие. Тя носи характеристиките на възрожденската живопис с нейното колебание между старите иконографски традиции и стремежа към създаване на нова стилистика, примесена понякога с наивизъм. Наивизмът е характерен и за останалите възрожденски иконописни школи – Тревненска, Самоковска и Банска, от последните две от които Дебърската изпитва силно влияние. В Дебърско са създадени и редица по-скоро занаятчийски творби, примитиви, които обаче не се причисляват към наследството на тази школа, въпреки че са носители на някои нейни стилови особености.

В областта на дърворезбата Дебърската школа има постижения, които се оценяват като едни от най-ценните произведения на резбарското изкуство на територията на Балканския полуостров. Стилови особености на дебърската дърворезба са наивизъм в старозаветните и новозаветните сцени и фината орнаментация с изображения на растения и животни. В резбата си дебърските майстори, наред с утвърдените християнски символи, вплитат лозови, дъбови и акантови листа, розетки и по-рядко плодове.

Част от иконостаса в Бигорския манастир

Известни произведения на дебърското резбарско изкуство са иконостасите в:

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Друмев, Димитър. Резбарско изкуство. София, Издателство на БАН, 1989. с. 40.
  2. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.
  3. Енциклопедия България, том 2, София, Издателство на БАН, 1981. Статия „Дебърска художествена школа“.
     Портал „Македония“         Портал „Македония