Дебърска художествена школа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Дебърската школа е художествена школа от XVIII – XIX век, която възниква и се развива в дебърските селища: Галичник, Гари, Лазарополе, Осой, Требище, Тресонче. Тъй като всички тези населени места са разположени в историкогеографската област Река, школата е известна и под името Галичко-реканска школа. Трето наименование, под което се среща, е Мияшка школа по регионалното наименование на местните българи – мияци.[1][2][3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Не са запазени конкретни данни за основоположниците и зараждането на Дебърската школа, но сведения показват, че към 18 век датират някои създадени в областта майсторски творби на живописта и дърворезбата. С времето уменията са предадени и на следващите поколения дебърчани и са оказали влияние и върху местното строителство и архитектура. Родовите общности от местни резбари и иконописци се разрастват на фона на всеобщия културен подем по време на Възраждането и отделни техни представители получават образование в Атон и Италия.

Сред известните родове в дебърската живопис са родовете от Галичник Гиновски и Фръчковци, с представител Макрий Негриев, а в резбарството – Филиповци от село Гари с най-видни представители братята Петър, Марко, Йован и Йосиф Филипови, както и Филиповци от село Осой с най-виден представител Филип Аврамов. Други известни имена на Дебърската школа са Дичо Зограф, уста Велян Огнев, Евстатий Попдимитров от Осой, Петър Пачаров, Симеон Максески от Требище, Антон и Димитър Станишеви от Тресонче и много други. Към школата спадат и някои живописци от Крушево, Прилеп, Струмица и Щип.

Художествено наследство[редактиране | редактиране на кода]

Икона на Свети Теодор от представител на Дебърската школа, втората половина на XIX век

Наследството на Дебърската школа е в две основни направления – живопис и дърворезба.

Дебърската живопис обхваща наследство от хиляди икони, изографисани в много църкви и манастири в течение на повече от едно столетие. Тя носи характеристиките на възрожденската живопис с нейното колебание между старите иконографски традиции и стремежа към създаване на нова стилистика, примесена понякога с наивизъм. Наивизмът е характерен и за останалите възрожденски иконописни школи – Тревненска, Самоковска и Банска, от последните две от които Дебърската изпитва силно влияние. В Дебърско са създадени и редица по-скоро занаятчийски творби, примитиви, които обаче не се причисляват към наследството на тази школа, въпреки че са носители на някои нейни стилови особености.

В областта на дърворезбата Дебърската школа има постижения, които се оценяват като едни от най-ценните произведения на резбарското изкуство на територията на Балканския полуостров. Стилови особености на дебърската дърворезба са наивизъм в старозаветните и новозаветните сцени и фината орнаментация с изображения на растения и животни. В резбата си дебърските майстори, наред с утвърдените християнски символи, вплитат лозови, дъбови и акантови листа, розетки и по-рядко плодове.

Част от иконостаса в Бигорския манастир

Известни произведения на дебърското резбарско изкуство са иконостасите в:

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Друмев, Димитър. Резбарско изкуство. София, Издателство на БАН, 1989. с. 40.
  2. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.
  3. Енциклопедия България, том 2, София, Издателство на БАН, 1981. Статия „Дебърска художествена школа“.
     Портал „Македония“         Портал „Македония