Дебър (квартал на Първомай)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Дебър.
| Дебър | |
| — квартал — | |
  Дебър  Дебър | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област Пловдив |
| Община | Община Първомай |
| Част от | Първомай |
Дебър е квартал на българския град Първомай. Разположен е на два километра южно от града на левия бряг на река Мечка на международния път Е-80.
История[редактиране | редактиране на кода]
В землището на Дебър е намерен оригинален втори екземпляр на моливдула на Йоан VI Кантакузин (ок. 1293 – 1383 г.), византийски император от 1347 до 1355 г. По време на османското владичество селището носи различни имена - Еникьой, Енимахле, Ени Мусулман, Бабаески, Иннимал, Дервент Ени махле и последно – Дервент, име сменено на Дебър през 1906 година.[1] Разположено на главния път Виена - Цариград селото е често посещавано от западни пътешественици - френският лекар пътешественик Пол Люкас, минал през Дервент през 1706 г., му посвещава дълго описание.
Според източнорумелийската статистика от 1880 година в Дервент има 385 семейства с 1892 жители българи и 58 цигани.
При избухването на Балканската война през 1912 година двама души от Дебър са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]
Селото силно пострадва от Чирпанското земетресение в 1928 година, когато почти всичките му къщи са разрушени.[3] В 1969 година селото е присъединено към Първомай.
В Дебър в 1904 година е роден писателят Георги Караславов, а в 1932 година - неговият племенник и също известен писател Слав Караславов.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
- ↑ Историко-географска справка за град Първомай
