Дева Мария Лурдска (Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Дева Мария Лурдска“
Карта Местоположение в Пловдив
Вид на храмаримокатолическа църква
Страна България
Населено мястоПловдив
РелигияРимокатолицизъм
ЕпархияСофийско-пловдивска
Изграждане1909 г.
Статутдействащ храм
„Дева Мария Лурдска“ в Общомедия

„Дева Мария Лурдска“ е християнска църква в Пловдив, България, част от Софийско-пловдивската епархия на Римокатолическата църква. Църквата е в енорията „Свети Лудвиг“ в Пловдив и е обявена за национално светилище на католиците в България.

История на храма[редактиране | редактиране на кода]

Фасада
Манастирът до църквата

В началото на XX век в квартала „Кючюк Париж“ на град Пловдив се заселват много католици. Това поставя необходимост за образуване на втора енория в града.

В началото на XX в. в новоформиращия се квартал „Кючук Париж“ на град Пловдив живеят около 25 католически семейства.[1] През 1903 г. започва строителството и през 1909 г. е построена църквата „Дева Мария Лурдска“. Тя е осветена от епископ Роберто Менини[2] на 12 септември 1909 г. От Лурд е донесена статуя на Дева Мария. Други две статуи – на света Геновева и на свети Франциск – са донесени също от Франция.[1] Папа Пий Х оказва духовна и материална помощ. Цар Фердинанд дарява 3000 лв. за завършването на църквата.[3]

Енорията се смята са помощна на енорията „Свети Лудвиг“ в града.

След 1958 г. в храма служи отец Петър Изамски – помощник енорист в катедралата „Свети Лудвиг“.

През 1996 г. църквата е обявена за национално светилище на католиците в България.[1] До лятото на 2018 г. ректор на църквата е отец Младен Плачков, след него – отец Димитър Димитров.

До църквата се намира манастирът на сестрите от ордена на „Майка Тереза“.

Храмов празник – 11 февруари.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Новини от католическите епархии в България
  2. КАПУЦИНИТЕ В ПЛОВДИВСКО
  3. Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002.