Девети конен полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Девети конен полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 1901 – 1935
Държава България
Тип Конен полк
Гарнизон/щаб Русе (15 август 1901 – 26 септември 1901)
Разград (от 26 септември 1901)
Русе
Бойни
командири
Подполк. Константин Михайлов (БВ)
Полк. Спас Манджуков (ПСВ)
Ген. Никола Топалджиков (ПСВ)

Девети конен полк е български кавалерийски полк, формиран през 1907 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

По времето на правителството на Тодор Иванчов (1900 – 1901) с цел заздравяване на финансовото състояние на държавата се приема закона за натуралния десятък в селското стопанство. Селски бунтове възникват в различни краища на страната. С цел запазване на реда в Русе е изпратен един ескадрон от 5 конен полк, който по това време квартирува в Добрич. Сблъсъци между селяните и войската има край с. Тръстеник.

След потушаване на вълненията ескадрона получава заповед да остане в Русе и да формира 5 кавалерийски дивизион, който трябва да бъде придаден към 5 пехотна дивизия. Съгласно заповедта командването е трябвало да има следния състав:

  • Временен командир: майор Хр. Калчев
  • Взводни командири:
    1. ротмистър Хр. Фарашев
    2. ротмистър Мушанов
    3. поручик Ст. Стойнов, преведен от 2-ри конен полк за адютант-ковчежник
    4. поручик Богдан Василев
    5. подпоручик Иван Минчев

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Девети конен полк е формиран съгласно указ №40 от 4 юли 1901 година под името 5 кавалерийски дивизион, от 1 януари 1907 година се развръща в полк, състои от три ескадрона и е подчинен на 3-та конна бригада.[1]

На 15 август 1901 година, когато се урежда положението на дивизиона, за негов командир е назначен майор Петър Митров от 4 конен полк.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) полкът, под командването на полковник Константин Михайлов взема участие в боевете при Селиолу и Гечкенли на 9, 10 и 11 октомври 1912 година. На следващия ден участва в схватка с противниковите ескадрона в района АмурГебелерХаскьой. От 15 до 17 октомври участва в боевете при Люлебургас, а на 25 в боя при Чорлу. На 4 и 5 ноември е на Чаталджанската позиция като извършва наблюдение на Черноморския бряг от Биюк Чекмедже до Силиврия.[2]

През Междусъюзническата война (1913) полкът участва в боевете при Щип и прикрива отстъплението на българските части от 20 до 24 юни. По-късно, от 4 до 7 юли участва в боевете при върховете Сива Кобила и Китка.[2]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война (1915 – 1918) 9 конен полк не участва във военните действия до войната с Румъния. Състои се от 4 ескадрона и един картечен ескадрон и е част от състава на състава на 3-та конна бригада. Последователно квартирува в Кеменлар, Мумунджилар и село Хърсово. След започване на военните действия с Румъния, полкът действа като самостоятелна кавалерийска единица от състава на 1-ва пехотна софийска дивизия.[2]

От 2 до 4 септември полкът взема участие във боевете при селата Догрулар и Хаскьой. На 5 септември се включва в атаката при село Полина, а на следващия ден участва в боя при с. Ялъ – Чаталджа. Три дни по-късно, на 9 септември, полкът се сражава при селата Кочина и Кара Омур. По-късно влиза в състава на конната дивизия, с която участва в боя при Кара Омур на 14 септември.[2]

На 18 септември 1916 година 9-ти конен полк участва в боя около село Карликьой, а от 1 до 6 октомври се сражава при кота 90 (Ташликю). На 18 октомври се участва в боя при Тузла, а на 23-ти – при чифлика Йонеску. На 6 ноември се сражава при Чаушкьой, а на следващия ден – при село Коруджа[3].

От 29 ноември 1916 до 12 януари 1916 година конният полк е в състава на 2-ра конна бригада, с която преминава Дунава и действа на Румънска територия. От 15 януари 1917 година до край на войната охранява Добруджа при Сарикьой, Хаджи Кьол, Бей Буджак и Муригьол[3].

През 1921 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 9 жандармерийски конен полк, през 1922 година е реорганизран в 9 жандармерийска конна група. През 1923 година, по време на Деветоюнския преврат части от полка участват във въдворяването на реда в русенския и великотърновския край, след което същата година участва в потушаването на Септемврийското въстание. През 1928 година конната група отново е реорганизирана в 9 конен полк и същата година получава своето първо бойно знаме. Съгласно министерска заповед № 299 от 5 май 1935 година се реформира в 1-ви дивизионен артилерийски полк.[1][4]

Когато полкът е на фронта, на негово място в мирновременния му гарнизон се формира допълващ ескадрон.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Пети кавалерийски дивизион (1901 – 1906)
  • Девети конен полк (1906 – 1921)
  • Девети жандармерийски конен полк (1921 – 1922)
  • Девета жандармерийска конна група (1922 – 20 декември 1927)
  • Девети конен полк (20 декември 1927 – 5 май 1935)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Майор Петър Митров 22 август 1901 – 21 януари 1904
2. Подполковник Парашкев Нотович 22 януари 1904 – 19 януари 1907
3. Подполковник Стефан Салабашев 19 януари 1907 – 6 януари 1908
4. Подполковник Петър Кацаров 6 януари 1908 – 11 април 1910 (умира)
5. Подполковник Константин Михайлов 1 май 1910 – 28 февруари 1915
6. Полковник Спас Манджуков 28 февруари 1915 – 10 юли 1916
7. Подполковник Никола Топалджиков 10 юли 1916 – 4 април 1919
8. Полковник Никола Кямилев 4 април 1919 – 23 февруари 1920
9. Подполковник Петко Златев 23 февруари 1920 – 23 април 1920
10. Подполковник Димитър Христов 23 април 1920 – 29 декември 1921
11. Подполковник Михаил Илиев 29 декември 1921 – 27 септември 1922
12. Майор Васил Попов 27 септември 1922 – 1931
13. Полковник Драгомир Василев 1931 – 1932
14. Генерал-майор Георги Пенев 1932 – 1934
15. Подполковник Тодор Пармаков от 1934 (и.д.)
16. Полковник Петър Илинов 1935 – 5 май 1935

Други командири: подполк. Николай Николаев.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 175
  2. а б в г Стойчев, стр. 571
  3. а б Стойчев, стр. 572
  4. ДВИА, ф. 483, История на фондообразувателя

Източници[редактиране | редактиране на кода]