Сопотски манастир „Въведение Богородично“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сопотски манастир
„Въведение Богородично“
Карта
Страна България
Населено мястоСопот
РелигияБългарска православна църква
ЕпархияПловдивска
Изграждане1665 г.
СтатутДействащ манастир,
паметник на културата
Сопотски манастир
„Въведение Богородично“
в Общомедия
Радиното (Девическото) училище и камбанарията на църквата „Св. св. ап. Петър и Павел“
В двора на манастира

Сопотският манастир „Въведение Богородично“ е български православен девически манастир в Пловдивската епархия на Българската православна църква.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът се намира на територията на град Сопот.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основан е през 1665 г. от схимонахиня Сусана (според други податки – в 1404 г., но няма сигурни данни).

Застроен в близост до Хилендарския метох, който бил изгорен от кърджалиите през 1794 г., но оставил названието „метох“, пренесло се върху Девическия манастир (без да е метох на който и да било манастир). В този хилендарски метох е идвал отец Паисий и донесъл своята „История славеноболгарская“, която била многократно преписвана и е имало запазени два преписа-преправки от 1828 и 1845 година, които изгарят при опожаряването на Сопот от турците в 1877 г.

Запазена е от третата четвърт на XVII век църквата на манастира „Въведение Богородично“, която е интересна с архитектурната си планировка – няма изразена апсида от източната страна и е полуподземна (вкопана наполовина в земята). Само още една подобна църква е известна в пределите на България – тази в село Добърско (Разложко). Интересни са запазените в нея стенописи от XVII век – т.нар. „светии без глави“, и живописта на „царския ред“ на иконостаса.

Също така интересна е запазената жилищна сграда с чардаците от XVIII век, която по чудо заедно с църквата оцелява при опожаряването на Сопот от турците през 1877 г. и в която е запазена килията на девическото килийно училище (действало до 1850 г.), скривалището под килията на игуменката Христина (в което се е укривал Васил Левски).

В манастира е съществувал скрипторий за преписване на църковна книжнина, а също и иконописна школа за монахини, действала до 1930-те години.

Днес манастирът е действуващ и е под ведомството на Пловдивската митрополия.

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

  • Манастирът е описан от Иван Вазов в почти всички негови по-големи и известни произведения: „Под игото“; „Нова земя“; „Чичовци“; „Хаджи Ахил“ и др.
  • Тук също е запазена и най-старата лоза в цяла Югоизточна Европа (а може би и в цяла Европа), която е на 350 години и продължава да ражда.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]