Девташлари край Плиска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Девташлари край село Златна нива
Група от няколко девташлари южно от село Златна нива

Девташларите край Плиска представляват големи необработени изправени каменни блокове, подредени на групи в полето край Плиска извън границите на дворцовия комплекс. Намират се в полето на няколко големи групи в югоизточна, южна и най-вече в югозападна посока достигащи до древното селище Кабиюк. По-голямата част от каменните блокове са преместени и унищожени, а земята освободена за селскостопанска обработка.

История на откриването и проучването[редактиране | редактиране на кода]

През 1884 г. Константин Иречек описва две групи девташлари край Плиска. През 1905 г. те са проучени и описани от Карел Шкорпил. През 1929 г. Геза Фехер пише за „огромните каменни групи“ при външния окоп на Плиска, тогава все още наричана Абоба. По-късни проучвания тук са провеждани от Станчо Ваклинов и Рашо Рашев.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Девташларите представляват неодялани каменни блокове с височина до 1,5 m., формирани са в различни геометрични форми и са ориентирани спрямо четирите посоки на света. Върху някои от тях, предимно върху вкопаната в земята част, са изрязани рунически знаци. При разкопки най-често откъм източната им страна са открити кости от кон, говедо, овца и дива свиня, звънчета, нож, токи. Камъните са подредени в редове и във всеки ред има по толкова камъни, колкото са редовете, но винаги нечетен брой – 5, 7 или 9. Така каменните блокове образуват правоъгълник, чиито страни са ориентирани към посоките на света. Разпръснатостта им е до голяма степен случайност. В миналото вероятно те са опасвали равномерно Плиска, но поради това, че част от полето се е ползвало за обработваема земя, девташларите са били изровени, а до днес са останали само тези, които са били побити в земи, които не са използвани за обработка. Известни са 33 групи като от тях 8 се намират на изток от двореца, 7 са на юг от него, а на запад са най-много – 18. На север от двореца не са открити каменни блокове.

Под девташларите не са открити следи от погребения на хора.

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват различни предположения за какво са били изградени тези каменни комплекси и каква точно е тяхната функция.

Според легендите[редактиране | редактиране на кода]

Според легендите предавани от местното население се казва, че камъните са носени от великани и са оставени там, където ги заварила заповедта на владетеля в Плиска. Градежът на двореца в столицата бил завършен и така камъните се оказали излишни. Голяма част от легендите свързват появата им със строежа на постройка в стария град на тогавашното село Абоба (днешна Плиска). Според една от тях някой си цар Салмон заповядал да издигнат голяма каменна постройка, след завършването на която изпратил вестоносци да съобщят на пътуващите към града доставчици на камък да разтоварят колите там, където ги е заварила заповедта, и да наредят камъните за спомен.

Друга легенда казва, че камъните са носени на гръб от жени-великанки и са подредени от тях. Те ги изоставили защото чули, че им горят къщите в Плиска и бързо се втурнали да спасяват децата си.

Надгробни паметници[редактиране | редактиране на кода]

Според Станчо Ваклинов каменните блокове представляват символични надгробни паметници на загинали прабългарски войни, които не се завръщат по родните си места. Според Рашо Рашев това са прабългарски възпоменателни паметници. Като потвърждение на това твърдение е и факта, че по-голямата част от западната група са подредени край пътя от Плиска към западния землен лагер на могилата Кабиюк.

Според Геза Фехер девташларите представляват прабългарски надгробни паметници като подкрепя твърдението си с факта, че тюрките имали обичай да нареждат до гроба на починалия камъни, които символизират убитите от покойника неприятели. Смятало се, че убитите неприятели ще бъдат слуги на войните в задгробния живот. Твърдението му обаче не е подкрепено с открити погребения под или около девташларите.

Според Веселин Бешевлиев този обичай е пренесен от прабългарите от тяхната прародина в Централна Азия, където са разпространени подобни практики свързани с каменни блокове.[1] Павел Георгиев ги сравнява с известните каменни баби или балбали издигнати при тюркските възпоменателни комплекси.[2]

Русалийски гробища[редактиране | редактиране на кода]

Известно е, че в българските езически вярвания се изпълняват и русалийски игри. Смята се, че каменните блокове са свързани с тях и представляват т.нар. русалийски гробища. Тук са се извършвали и посветителните обреди за юноши.

Военни тренировъчни бази[редактиране | редактиране на кода]

Разположението на каменните блокове и факта, че същите са необработени, въпреки наличието на добри каменоделци в периода на изграждането на първата българска столица се смята, че същите са използвани за трениране на прабългарската конница и пехота.

Опазване и консервация[редактиране | редактиране на кода]

Групата менхири разположена източно от с.Царев брод е оцеляла до наши дни във вида фотодокументиран от Карел Шкорпил през 1905 г. в документалното приложение към сборника „Абоба-Плиска“. Менхирите са избегнали съдбата на много други, които са били натрошавани за нуждите на строящи се пътища или за поставянето на железопътни релси.

Нито един от тези мегалитни обекти не е запазен изправен в оригинално положение. Някои са цели, а други носят белезите на отчаяни опити да бъдат разрязани на няколко части по дължина, вероятно за да бъдат по-лесно пренесени за използване при други нови градежи, но очевидно тази идея е била изоставена впоследствие. Практиката да се ползват стари градежи за строителен материал е била много популярна в Османската империя, както и през Средновековието. Следите от опитите да бъдат разрязвани личат на фотографиите на Шкорпил, което означава, че тези действия са били осъществени преди 1905 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Първобългарите: бит и култура. Веселин Бешевлиев, Велизар Велков, Изд-во Наука и изкуство, 1981, стр. 104.
  2. Георгиев П. Големият езически храм в Плиска. Проблеми на прабългарската история и култура. С., 1989, с. 347.

Източници[редактиране | редактиране на кода]