Деди IV от Ветин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дедо IV от Ветин
Берта фон Гройч

Дедо IV или Деди IV (на немски: Dedo IV, Dedi IV, † 16 декември 1124) от род Ветини е граф на Ветин и Гройч.

Той е най-голямият син на Тимо от Ветин († 9 март 1091 или 1118), граф на Брена, и на Ида от Графство Нортхайм (1050/1060 – сл. 1100), дъщеря на баварския херцог Ото Нортхаймски. Той е брат на Конрад Велики (1098, † 5 февруари 1157).

Дедо IV основава през 1124 г. манастир Петерсберг при Хале и става негов фогт. Завършването на сградата той предоставя на по-малкия си брат Конрад, за да направи поклонение до Светата земя; на връщане от Палестина той умира.

Той се жени през 1120 г. за Берта фон Гройч-Морунген († 16 юни 1144), дъщеря на Випрехт Стари от Гройч († 1124), бургграф на Магдебург, маркграф на Маркграфство Майсен и на Долна Лужица, и първата му съпруга Юдит Ческа († 1108), дъщерята на херцог Вратислав II и Сватава. Берта е наследничка на замък Гройч.

Дедо и Берта имат една дъщеря, Матилда († 1152), която през 1143 г. се омъжва за граф Рапото фон Абенберг (1122 – 1172). Заради липсата на мъжки наследник собствеността ба фамилията отива на Конрад, братът на Дедо. Дедо и Берта са прародители на кралската фамилия на Саксония.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Heinrich Theodor Flathe, Allgemeine Deutsche Biographie, Dedo (Dedi), ADB, Band 5, Leipzig: Duncker & Humblot, 1877, S. 17,
  • Dedi IV., „DIE WETTINER. Genealogie des Gesamthauses Wettin.“