Дейвид Бекъм
 Дейвид Бекъм | |||||||||
 | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | Бекс Спайсбой | ||||||||
| Роден | Дейвид Робърт Джоузеф Бекъм 2 май 1975 г. | ||||||||
| Ръст | 183 см | ||||||||
| Пост | Полузащитник | ||||||||
| Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . * Играе под наем в посочения отбор. | |||||||||
| Дейвид Бекъм в Общомедия | |||||||||
Дейвид Робърт Джоузеф Бекъм (на английски: David Robert Joseph Beckham) е английски футболист, модел и актьор. Играл е предимно като десен или централен полузащитник. Бекъм е прекарал по-голямата част от кариерата си като футболист на Манчестър Юнайтед, където добива световна слава, печелил е шест пъти Висшата лига и един път Шампионската лига. Дейвид е играл също и за Реал Мадрид, Лос Анджелис Галакси, Милан и Пари Сен Жермен. Известен е с прецизните си пасове, центрирания и изпълнения на преки свободни удари. Бекъм е бивш капитан на английския национален отбор по футбол, за който има записани 115 мача и 17 гола и е участвал на три Световни първенства – през 1998, 2002 и 2006 г.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]На 11-годишна възраст печели награда за млад талант, връчена му от сър Боби Чарлтън. Дейвид прекарва незабравима ваканция в Барселона, където по това време се състезават редица английски футболисти под ръководството на Тери Винейбълс.
Между 1991 г. и 2003 г. играе в Манчестър Юнайтед. Привъженик на клуба от дете, Дейвид с радост приема предложението и постъпва в Младежката Академия на клуба. След напускането на Пол Инс, Андрей Канчелскис и Марк Хюз, Бекъм заедно с младите си колеги – Пол Скоулс, Братята Невил, Райън Гигс и Ники Бът се налагат в първия отбор. С тяхното име се свързват и най-големите успехи на клуба. Името му става известно за широката публика, след брилянтния му гол от близо 60 м срещу ФК Уимбълдън през 1996 г. През същата година Дейвид Бекъм дебютира за националния отбор на Англия и бива избран за най-добър млад играч в местното първенство. Най-големите му успехи с екипа на „червените дяволи“ обаче тепърва предстоят. В знаменития сезон 1998/99 Манчестър Юнайтед печели по изключителен начин требъл, а участието на „Спайс Бой“ е от голяма важност за успеха.
Изключителните му пасове и изпъления от пряк свободен удар се превръщат в негова запазена марка, а от тях подаванията му най-много се възползват нападателната двойка Дуайт Йорк и Анди Коул. В последния ден от сезона Бекъм бележи гол от ъгъла на наказателното поле, за 1:1 срещу Тотнъм Хотспър, впоследствие Юнайтед печели с 2:1, с което и титлата. Дейвид бележи и по-рано в полуфилната среща от турнира за ФА Къп с Арсенал.
На „Вила Парк“ в Бирмингам Дейвид се разписва след красив прехвърлящ удар от около 25 м. Юнайтед отива на финал след гол на Райън Гигс в продълженията.
Най-запомнящ се от всички успехи, през знаменития сезон е финалът в Барселона срещу Байерн Мюнхен. След 90 минути игра „баварците“ водят с 1:0, а „червените дяволи“ не приличат на себе си. С два гола в продълженията обаче, Юнайтед печели в един от най-великите финали за всички времена. И двата гола идват след центрирания от корнер на Бекъм.
На 24 години Дейвид Бекъм вече е спечелил почти всичко във футбола, прибавяйки към колекцията си и Световната Суперкупа, през декември. В края на календарната година се разминава на косъм с двете най-престижни индивидуални отличия – Златната топка и Наградата за най-добър футболист в света за годината. Остава втори изпреварен от бразилеца Ривалдо. В следващите години Юнайтед става шампион още 3 пъти (1999/00;00/01;02/03), а Бекъм прогресира. Прогресират също така, но в негативен аспект и отношения му с мениджъра на Манчестър Юнайтед – легендарния Сър Алекс Фъргюсън, неодобряващ публичните му изяви извън терена. През 2003 Дейвид е уцелен, макар и по невнимание с футболна обувка от своя мениджър (така самия играч описва инцидента). Юнайтед губи у дома от Арсенал за ФА Къп, а Сър Алекс е на мнение, че голяма вина за головете има именно седмицата на „червените дяволи“. Отношенията между двамата достигат своя апогей през април 2003, когато в решителния мач реванш от Шампионската лига, Дейвид Бекъм е оставен на резервната скамейка. Впоследствие влиза в игра при 2:3 и с два гола спомага за победата на своя отбор, който обаче отпада от турнира.
През лятото на 2003 г. Бекъм е продаден на Реал Мадрид след като отношенията му с легендарния мениджър Алекс Фъргюсън се влошават. С белия балет той изиграва 4 сезона, но не успява да повтори успехите си с червените дяволи. Суперселекцията на кралския отбор успява да спечели едва един път шампионата на Испания за четирите сезона, които Бекъм прекарва там – през 2007 г.
Дейвид Бекъм преминава през лятото на 2007 г. в тима на Лос Анджелис Галакси от американската „Мейджър Сокър Лига“, като негова основна цел е популяризирането на футбола в САЩ.
През втората половина на сезон 2008/2009 Дейвид Бекъм се присъединява под наем към отбора на Милан. Така след като играе с 3-ма носители на „Златната топка“ в Реал Мадрид (Роналдо, Луиш Фиго, Зинедин Зидан) той прави същото и в Милан (Роналдиньо, Кака, Андрий Шевченко). Дебютира за росонерите на 6 януари 2009 г. в приятелската среща срещу Хамбургер ШФ. Първия си гол в Серия А отбелязва на 25 януари 2009 г. в срещата ФК Болоня – „Милан“ 1 – 4.
На 31 януари 2013 преминава в ПСЖ, където изиграва последния си сезон като професионален футболист. Заплатата на Дейвид през този период отива за благотворителност.[1] Бекъм се оттегля от футбол на 6 май 2013 г., само 3 дни след като помогна на ПСЖ да спечели титлата за пръв път от 1994 г.
През 2006 г. се отказва от капитанската лента на родната си страна. След отказа си не бива повикан повече в националния отбор от новия наставник на „албионците“ Стийв Макларън.
През март 2008 г. Бекъм се завръща в националния отбор на Англия, където изиграва рекордния мач номер 100 с фланелката на националите. А самата кариера на Бекъм в националния отбор е една поредица от възходи и падения, изпъстрена с червени картони, решителни голове и изпитаната гордост от ролята на капитан. Завръщането на Дейвид в националния отбор и края на сезона в САЩ, налагат за втора поредна година, той да се обърне към някои от големите европейски грандове, за да поддържа форма с тях.
Голове на световни първенства
[редактиране | редактиране на кода] Гола на Бекъм срещу Гърция |
|---|
На световното първенство през 1998 г. отбелязва гол в срещата Англия – Колумбия (2 – 0). На 1/8 финала срещу Аржентина обаче е изгонен за спорен фаул срещу Диего Симеоне, с което си навлича гнева на британските фенове. На световното първенство през 2002 г. изкупва вината си, като отбелязва гол от дузпа в срещата Англия-Аржентина (1 – 0). На световното първенство през 2006 г. отбелязва гол в осминафиналния мач Англия – Еквадор (1 – 0). През 2001 г. получава капитанската лента, от която се отказва през 2006 (наследен е от Джон Тери). След красив гол от пряк свободен удар в 93 мин. срещу Гърция класира Англия за Мондиала през 2002 г.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Женен е за моделката и поп певица Виктория Бекъм, от която има трима синове и една дъщеря – Бруклин, Ромео, Круз и Харпър. Той участва в реклами на Пепси, които се гледат с голям интерес от почитателите му по цял свят.
От момента на пристигането на звездното семейство в Ел Ей, Бекъм се превръщат в основна цел на журналисти и папараци. Неведнъж Дейвид оглавява класацията за най-стилно облечен мъж. Интересно е да се отбележи, че Бекс печели по-голяма част от приходите си благодарение на участието си в реклами, отколкото като футболист в Галакси.
През 2003 г. излиза неговата автобиография „Моята истина“.
Статистика
[редактиране | редактиране на кода]Клубна кариера
[редактиране | редактиране на кода]| Клуб | Сезон | Шампионат | Купа | Континентални турнири |
Други турнири |
Общо | |||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | ||
| Манчестър Юнайтед | 1992 – 93 | 69 | 220 | 39 | 228 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 | 0 |
| 1993 – 94 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| Престън | 1994 – 95 | 5 | 2 | 0 | 0 | – | 0 | 0 | 5 | 2 | |
| Манчестър Юнайтед | 1994 – 95 | 4 | 0 | 5 | 0 | 1 | 1 | 0 | 0 | 10 | 1 |
| 1995 – 96 | 33 | 7 | 5 | 1 | 2 | 0 | 0 | 0 | 40 | 8 | |
| 1996 – 97 | 36 | 8 | 2 | 1 | 10 | 2 | 1 | 1 | 49 | 12 | |
| 1997 – 98 | 37 | 9 | 4 | 2 | 8 | 0 | 1 | 0 | 50 | 11 | |
| 1998 – 99 | 34 | 6 | 8 | 1 | 12 | 2 | 1 | 0 | 55 | 9 | |
| 1999 – 2000 | 31 | 6 | – | 12 | 2 | 5 | 0 | 48 | 8 | ||
| 2000 – 01 | 31 | 9 | 2 | 0 | 12 | 0 | 1 | 0 | 46 | 9 | |
| 2001 – 02 | 28 | 11 | 1 | 0 | 13 | 5 | 1 | 0 | 43 | 16 | |
| 2002 – 03 | 31 | 6 | 8 | 2 | 13 | 3 | 0 | 0 | 52 | 11 | |
| Общо | 265 | 292 | 36 | 7 | 83 | 15 | 10 | 1 | 394 | 85 | |
| Реал Мадрид | 2003 – 04 | 32 | 3 | 4 | 2 | 7 | 1 | 2 | 1 | 45 | 7 |
| 2004 – 05 | 30 | 4 | 0 | 0 | 8 | 0 | 0 | 0 | 38 | 4 | |
| 2005 – 06 | 31 | 3 | 3 | 1 | 7 | 1 | 0 | 0 | 41 | 5 | |
| 2006 – 07 | 23 | 3 | 2 | 1 | 6 | 0 | 0 | 0 | 31 | 4 | |
| Общо | 116 | 13 | 9 | 4 | 28 | 2 | 2 | 1 | 155 | 20 | |
| ЛА Галакси | 2007 | 5 | 0 | 0 | 0 | – | 2 | 1 | 7 | 1 | |
| 2008 | 25 | 5 | 0 | 0 | – | 0 | 0 | 25 | 5 | ||
| Милан | 2008 – 09 | 18 | 2 | 0 | 0 | 2 | 0 | 0 | 0 | 20 | 2 |
| ЛА Галакси | 2009 | 11 | 2 | 0 | 0 | – | 4 | 0 | 15 | 2 | |
| Милан | 2009 – 10 | 11 | 0 | 0 | 0 | 2 | 0 | 0 | 0 | 13 | 0 |
| Общо | 29 | 2 | 0 | 0 | 4 | 0 | 0 | 0 | 33 | 2 | |
| ЛА Галакси | 2010 | 7 | 2 | 0 | 0 | – | 3 | 0 | 10 | 2 | |
| 2011 | 26 | 2 | 0 | 0 | – | 4 | 0 | 30 | 2 | ||
| 2012 | 24 | 7 | 0 | 0 | 1 | 1 | 6 | 0 | 31 | 8 | |
| Общо | 98 | 18 | 0 | 0 | 1 | 1 | 19 | 1 | 118 | 20 | |
| ПСЖ | 2012 – 13 | 10 | 0 | 2 | 0 | 2 | 0 | 0 | 0 | 14 | 0 |
| Общо за кариерата | 523 | 97 | 47 | 11 | 118 | 18 | 31 | 3 | 719 | 129 | |
Национален отбор
[редактиране | редактиране на кода]| Англия | ||
|---|---|---|
| Година | Мачове | Голове |
| 1996 | 3 | 0 |
| 1997 | 9 | 0 |
| 1998 | 8 | 1 |
| 1999 | 7 | 0 |
| 2000 | 10 | 0 |
| 2001 | 10 | 5 |
| 2002 | 9 | 3 |
| 2003 | 9 | 4 |
| 2004 | 12 | 2 |
| 2005 | 9 | 1 |
| 2006 | 8 | 1 |
| 2007 | 5 | 0 |
| 2008 | 8 | 0 |
| 2009 | 8 | 0 |
| Общо | 115 | 17 |
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]
Шампионска лига – 1 (1999)
Суперкупа на Европа – 1 (1999)- Междуконтинентална купа – 1 (1999)
Английска висша лига – 6 (1996, 1997, 1999, 2000, 2001, 2003)
ФА Къп – 2 (1996, 1999)
Къмюнити Шийлд – 4 (1993, 1994, 1996, 1997)
Примера Дивисион – 1 (2007)
Суперкупа на Испания – 1 (2003)
- Купата на МЛС – 2 (2011, 2012)
- Съпортърс Шийлд – 2 (2010, 2011)
Лига 1 – 1 (2013)
Индивидуални
[редактиране | редактиране на кода]- Идеален отбор на годината на УЕФА – 2 (2001, 2003)
- Идеален отбор на Висшата лига – 4 (1997, 1998, 1999, 2000)
- Футболист на годината на УЕФА – 1 (1999)
- Полузащитник на годината на УЕФА – 1 (1999)
- Футболист на годината на Висшата лига – 1 (2003)
- Футболист на годината на Манчестър Юнайтед – 1 (1997)
- Футболист на годината на Реал Мадрид – 1 (2006)
- Млад футболист на Висшата лига – 1 (1997)
- Идеален отбор на годината на ESM – 1 (1999)
- Спортна личност на годината на Би Би Си – 1 (2001)
- ФИФА 100
