Направо към съдържанието

Дейвид Гарет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дейвид Гарет
германски цигулар
10 февруари 2010 г.
Роден

Учил вДжулиард
Музикална кариера
Стилкласическа музика
Инструментицигулка
Активностот 1988 г.
ЛейбълДека Рекърдс

Уебсайтwww.david-garrett.com
Дейвид Гарет в Общомедия

Дейвид Гарет (на английски: David Garrett) е цигулар от американско-германски произход, виртуоз.

Роден е в Аахен, Германия на 4 септември 1980 година. Баща му е германец, а майка му американка. Започва да се учи да свири на цигулка още на 4-годишна възраст и на 7 г. вече изнася концерти. На 13-годишна възраст подписва договор като артист на Deutsche Grammophon, концертира и прави звукозаписи.[1] На 17-годишна възраст решава да се откъсне от родителите си, за да намери своя път в изкуството. Първо заминава за Англия, където за кратко учи в Кралския музикален колеж в Лондон, но желанието му е да стигне Америка и да учи в едно от най-престижните музикални училища – Джулиард в Ню Йорк. Завършва го през 2004 г. без никаква финансова подкрепа от родителите си и се издържа сам, работейки най-различни неща, включително като фотомодел и като чистач на училищните тоалетни (защото тази работа се е заплащала най-добре на студентите). Изнася концерти по цял свят, в това число Мексико, Япония, Корея, Русия, Полша, Румъния, Турция и т.н. Наричан е „Дейвид Бекъм на класическата музика“, но Гарет предпочита сравненията с рок музиканти (David Beckham of the classical music)

Творческо развитие

[редактиране | редактиране на кода]

Следвайки вътрешния си порив и любовта си към музикални образци в най-разнообразни жанрове, той успява да претвори за цигулка и оркестър хитови парчета на рок-легенди като Metallica, Nirvana, Guns n' Roses, Bon Jovi или на поп изпълнители като Майкъл Джексън, Джъстин Тимбърлейк, Майли Сайръс, а от друга страна и да аранжира в атрактивно модерно звучене класически произведения и филмова музика. След като още 13-годишен сключва договор с Deutsche Grammophon и става най-младият в историята на компанията техен изпълнител, Дейвид записва като солист няколко албума с произведения на Моцарт, Чайковски и всички Капризи на Паганини.

Истински пробив и истински фурор обаче изпълнителят бележи с първия си кросоувър албум Free през 2007, издаден и като Virtuoso същата година, а още повече със следващия си Encore от 2008. През 2008 година е удостоен с наградата ECHO Klassik в категорията „Класика без граници“.[2]

Следва албумът Classic Romance 2009, който е така успешен, че печели наградата ECHO Klassik 2010 в категорията „Бестселър на годината“. Същата година Гарет е отличен и с приза „Най-добра музика с международен отзвук“ от наградите Goldene Kamera.

Успехите продължават във все по-широки мащаби, заедно с нарастващата композиционна вещина на артиста. Новите албуми Rock Symphonies 2010, Legacy 2011, Music 2012, Garrett vs Paganini 2013… поднасят не просто иновативни трактовки на познати произведения, но и особено майсторки и въздействащи комбинации между поп-рок и класически образци в едно цяло – като Vivaldi vs Verigo или We Will Rock You на Queen с части от капризите на Паганини… Същият похват Гарет пренася вдъхновяващо и върху класически произведения, в чиято интерпретация можем да чуем съчетание от други известни класики и класици.

Дейвид Гарет пише през годините и множество оригинални творби, често в сътрудничество с близкия си приятел музикант Франк ван дер Хайдн – отново в целия диапазон от безкрайно очарователни и нежни мелодии до силно ритмични, динамични и изключително виртуозни. Оригинална композиция е например прекрасната „Рок прелюдия“ от албума Encore, явяваща се като действителен предвестник и прелюдия към последвалия и вече споменат успешен албум с „Рок симфонии“, който не слиза от германските топ класации за цяла година и половина. „Винаги съм усещал липса на по-младежка аудитория на класическите концерти и тъй като по начало обичам да интегрирам модерната поп-култура в свиренето си, реших че е добра комбинация – особено като се има предвид, че рокенролът ми е едно от любимите музикални направления. Мисля, че пасва много-много добре на инструмента, както и на оркестъра“ – коментира Дейвид.

През 2015 излиза един от най-иновативните и успешни албуми на артиста Explosive, който включва цяло съзвездие от оригинални композиции като Innovation, Furious, Explosive, Unlimited Symphony, Serenity, Baroque Fantasy, Melancholia и др.

В средата на септември 2017 очакваме и най-новият албум, очертаващ се като продължение на Рок симфониите с култовото заглавие Rock Revolution.

Кариерата му на кросоувър музикант обаче никога не е отдалечавала виртуоза от неговия музикален дом – класическата музика, и с много от своите изяви той успява да върне на сцената и да популяризира позабравени композитори като Крайслер или по-малко изпълнявани творби на големите световни имена (например Double Harpsichord от Бах). Програмата на Гарет през всички години продължава да е запълнена в 50 и повече процента с класически рецитали и концерти, като за последните десетина години той е неспирно на път по 200 – 300 дни в годината, концентрирайки по цял свят.

  • 1995: Mozart: Violinkonzerte KV 218 und 271a, Sonate für Klavier und Violine B-Dur KV 454
  • 1995: BEETHOVEN: Violin Sonata, BACH: Partita d-moll, MOZART: KV 261
  • 1997: Paganini Caprices
  • 2001: Tchaikovsky, Conus: Violin Concertos
  • 2002: Pure Classics
  • 2006: Free
  • 2007: Virtuoso
  • 2008: Encore
  • 2009: Classic Romance
  • 2009: David Garrett
  • 2010: Rock Symphonies
  • 2011: Legacy
  • 2012: Music
  • 2013: Garrett vs Paganini
  • 2014: Timeless
  • 2015: Explosive
  • 2017: Rock Revolution

Ползвани източници

[редактиране | редактиране на кода]