Дейвид Гемел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дейвид Гемел
David Andrew Gemmell
David Gemmell.jpg
Псевдоним Рос Хардинг
Роден 1 август 1948 г.
Починал 28 юли 2006 г. (57 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Великобритания Великобритания
Активен период 1984-2006
Жанр фентъзи
Известни творби Серия „Сага за Дренай"; Серия „Риганте"; Серия „Камъните на силата“
Съпруга Валери Гемел,
Стела Гемел

Дейвид Андрю Гемел (на английски: David Andrew Gemmell) е английски писател на фентъзи романи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 август 1948 г. в Западен Лондон. На 16-годишна възраст е изгонен от училище заради организиране на хазартни игри. След това работи като работник през деня и охранител на нощен бар през нощта.

Междувременно сътрудничи и като журналист на свободна практика с лондонските вестници „Дейли Мейл“, „Дейли Мирър“ и „Дейли Експрес“. Публикува първия си роман – „Легенда“ през 1984 г., последван от „Кралят отвъд портата“ през 1985 г. Именно с публикуването на третия му роман „Странник“ (Waylander) през 1986 г. той най-сетне се превръща в писател на пълен работен ден. Първите му три книги са част от доста популярната му поредица „Дренай“.

В края на 80-те г. писателят работи и по други поредици, за което свидетелстват двата му романа за Джон Шаноу: „Вълк в сянка“ и „Последният пазител“, и поредицата „Камъните на силата“ („Призрачен крал“ и „Последният меч на силата“).

През 90-те г. работата на Гемъл е особено плодотворна и на бял свят излизат: „Странник II: В царството на вълка“, „Първите хроники на Друс Легендата", „Легендата за Ходещия мъртвец" и „Зимни воини“, които се прибавят към вече впечатляващата „Сага за Дренай“. През 1994 г. публикува „Кървав камък“, с която завършва серията „Джон Шаноу“, а книгите в новата серия „Кралицата-ястреб“ – „Дъщерята на Желязната ръка" и „Вечният ястреб" са публикувани съответно през 1995 и 1996 г. „Меч в бурята“ (1999 г.) поставя началото на серията „Риганте“, а самостоятелните романи „Утринна звезда“ и „Тъмна луна“ завършват много ползотворното десетилетие за твореца.

През новия век Гемел прибавя още успешни книги към творчеството си: „Белият вълк“, „Мечовете на нощта и деня“ и различни антологии към серията „Дренай“, докато „Среднощен сокол“, „Гарваново сърце" и „Stormrider“ завършват серията „Риганте“.

През 1993 г. Гемел си почива от героичното фентъзи и публикува криминалето „Бял рицар, черен лебед“ под името Рос Хардинг, за да не разстрои верните си фенове. Това е първата му книга, която не става бестселър.

Интересното е, че когато го питат за темата на книгите му, писателят казва: „Израснах заобиколен от насилници. Разбирам ги. Това означава, че когато пиша екшън-сцени и когато използвам персонажи, служещи си с насилие, разбирам това“. Насилието със сигурност играе голяма роля в творбите на Гемел, особено по отношение на слабите срещу силните. Той внася реализъм във фентъзи работата си и добавя своята собствена специална съставка – хумора от Западен Лондон.

В интервю на www.sffworld.com през 1998 г. Дейвид Гемел споменава, че книгата, която той помни най-добре от детството си, е „Хобитът“ на Дж. Р. Р. Толкин. Спомня си как директорът на училището влизал в класната стая всеки четвъртък и четял от книгата в продължение на половин час, а той затварял очи, за да изживее историята. Той описва себе си като „висок и с недостатъци“ и поставя лоялността и смелостта като две от нещата, на които най-много се възхищава у хората.

Онова, което направи Гемел различен от много автори е неговият начин на разказване, създавайки герои, с които читателят не само може да се свърже, но и да намери за вдъхновяващи. Романите му обикновено се занимават с темите за честта, приятелството и лоялността, като самият автор казва веднъж, че не иска да пише книги за „безсмислена диващина“. Въпреки че от време на време писането му е опростено, той е блестящ разказвач на истории, който не само е способен да рисува ярки битки, но да предизвика силни емоции у читателя.[1]

Две седмици след сърдечен байпас, Дейвид Гемел умира от коронарна болест на 28 юли 2006 г. в Хейстингс. Той е заклет пушач, но открива, че опитите му да се откаже от пушенето имат отрицателно влияние върху писането му. Умира малко след излизането на втората книга от новата му поредица „Троя“: „Повелителят на сребърния лък“. Вдовицата му Стела завършва третата книга със седемдесетте хиляди думи, които вече са написани, и със сцените и сюжетите, за които съпругът ѝ е говорил преди да умре.[2]

На негово име през 2009 г. тя учредява литературна награда за фентъзи. Наградата има три категории – за най-добър роман от британски автор, за най-добър преводен роман и за най-добра корица. Изборът се определя чрез гласуване на читателите по Интернет.[3] Удостоени с наградата са били Р. Скот Бакър, Тери Брукс, Робин Хоб, Брандън Сандерсън, Ейдриън Чайковски, Анжей Сапковски, Тад Уилямс и много други.

Избрани произведения[редактиране | редактиране на кода]

Серия „Сага за Дренай“ (The Drenai Saga)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Legend (1984)
    Легенда, изд. „ИнфоДАР“, София (2010), прев. Александра Павлова
  2. The King Beyond the Gate) (1985)
    Кралят отвъд портата, изд. „ИнфоДАР“, София (2011), прев. Симеон Цанев
  3. Waylander (1986)
  4. Quest for Lost Heroes (1990)
  5. Waylander II: In the Realm of the Wolf (1992)
  6. The First Chronicles of Druss the Legend (1993)
  7. The Legend of Deathwalker (1996)
  8. Winter Warriors (1996)
  9. Hero in the Shadows (2000)
  • Dawn of a Legend (1988) – разказ

Серия „Камъните на силата“ (Sipstrassi или Stones of Power)[редактиране | редактиране на кода]

Серия Stones of Power (Arthurian)[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Ghost King (1988)
  2. The Last Sword of Power (1988)
    Призрачният крал. Последният меч на силата, изд. „Бард“ (2001), прев. Милена Илиева, ISBN 954-585-209-7

Серия Jon Shannow[редактиране | редактиране на кода]

  1. Wolf in Shadow (1987)
  2. The Last Guardian (1989)
    Вълк в сянка. Последният пазител, изд. „Бард“ (2001), прев. Крум Бъчваров, ISBN 954-585-251-8
  3. Bloodstone (1994)

Серия „Риганте“ (Rigante)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sword in the Storm (1999)
    Меч в бурята, изд. „Бард“ (2016), прев. Владимир Зарков, ISBN 978-954-655-659-2
  2. Midnight Falcon) (2000)
    Среднощен сокол, изд. „Бард“ (2016), прев. Владимир Зарков, ISBN 978-954-655-674-5
  3. Ravenheart (2001)
  4. Stormrider (2002)

Серия „Троя“ (Troy)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Troy: Lord of the Silver Bow (2005)
    Троя: Повелителят на сребърния лък, изд. „ИнфоДАР“ (2005), прев. ? , ISBN 9789547612785
  2. Troy: Shield of Thunder (2006)
    Троя: Гръмотевичния щит, изд. „ИнфоДАР“ (2008), прев. Симеон Цанев, ISBN 978-954-761-307-2
  3. Troy: Fall of Kings (2007) – завършена от Стела Гемел
    Троя: Гибелта на царете, изд. „ИнфоДАР“ (2008), прев. Симеон Цанев; Илиян Илиев, ISBN 978-954-761-327-0

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Alex Smith. Author Profile: David Gemmell. // The Yorker. Посетен на 19.10.2019. (на английски)
  2. David Gemmell. // Fantasybookreview.co.uk. Посетен на 18.10.2019. (на английски)
  3. Welcome to The David Gemmell Awards for Fantasy!. // Gemmell Awards Website. Посетен на 18.10.2019. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]