Дейвид Карадайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дейвид Карадайн
David Carradine
американски актьор
Дейвид Карадайн, април 2005 г.
Дейвид Карадайн, април 2005 г.

Роден
Джон Артър Карадайн
Починал
Погребан Лос Анджелис, САЩ

Националност Флаг на САЩ САЩ
Професия актьор
Актьорска кариера
Активност 1963-2009
Семейство
Баща Джон Карадайн
Майка Абигейл Карадайн
Братя/сестри Кийт Карадайн
Съпруга Дона Лий Беч
(1960-1968; развод)
Линда Гилбърт
(1977-1983; развод)
Гейл Йенсън
(1986-1997; развод)
Марина Андерсън
(1998-2001; развод)
Ани Биърман
(2004-2009; смъртта му)
Партньор Барбара Хърши
(1969-1975)
Деца 3

Уебсайт www.david-carradine.com
Дейвид Карадайн в Общомедия

Дейвид Карадайн (на английски: David Carradine) е американски кино и телевизионен актьор. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Карадайн е роден през 1936 година в Холивуд, Калифорния, син е на актьора Джон Карадайн и Абигейл Карадайн. Той е брат на Брус Карадайн и полубрат на Кийт и Робърт Карадайн, които също са актьори.

След едно бурно детство – Карадайн живее в множество интернати и изправителни домове – първоначално той следва музикална теология и композиране в щатския университет на Сан Франциско. В Шекспировата театрална група на института той открива своя интерес към актьорската игра. След като завършва, служи две години в армията. От 1963 г. насам се появява в различни американски телевизионни сериали.

Взема участие в различни кино продукции, като например главната роля във филма на Ингмар Бергман Змийското яйце, ролята на Бил във Убий Бил на Куентин Тарантино и като опонент на Чък Норис в Самотният вълк Маккуейд (1983).

Друга негова главна роля е в „Bound for Glory“, филмова продукция за живота на музиканта Уди Гътри.

Карадайн е режисьор на три филма (You and Me, Mata Hari, Americana) и на няколко епизода на телевизионните сериали (Kung Fu, Lizzie McGuire).

Освен на актьорската игра, той се отдава и на писането. От неговите три произведения Spirit of Shaolin – една кунг-фу философия се появява през 2006 г. първо на немски. За сега единствено в американски оригинал е публикувана неговата автобиография Endless Highway, както и The Kill Bill Diary.

Карадайн е изявен защитник на околната среда и живо подкрепя организацията Sea Shepherd в борбата срещу незоконния лов на китове и тюлени.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

На 4 юни 2009 г. Дейвид Карадайн е намерен мъртъв в хотелската си стая в Банкок. Причините за смъртта все още не са ясни. Според информация на неговия мениджър по това време Карадайн се занимава със снимането на филма Stretch на френския режисьор Чарлс дьо Макс в Тайланд.

Брачни партньори и деца[редактиране | редактиране на кода]

  • Дона Лий Беч (1960–1968), дъщеря Калиста Карадайн (* 1962)
  • Линда Гилбърт (1977–1983), дъщеря Канзас Карадайн (* 1978)
  • Гейл Йенсън (1986–1997)
  • Марина Андерсън (1998–2001)
  • Ани Биърман (от 2004)

От връзката му с Барбара Хърши (1969–1975) се ражда синът му Том Карадайн (* 1972).

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1969 Младият Били Йънг Young Billy Young Джеси Бун Бърт Кенеди
1973 Дългото сбогуване The Long Goodbye Дейв/Сократ, съкилийник на Марлоу Робърт Олтмън
1973 Коварни улици Mean Streets Пияница Мартин Скорсезе
1983 Самотният вълк Маккуейд Lone Wolf McQuade Роули Уилкс Стиви Карвър

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „David Carradine“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.