Дейр ез-Зор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дейр ез-Зор
— Град —
Deir ez-Zour-March8Square front.jpg
Syria physical location map.svg
35.3333° с. ш. 40.15° и. д.
Дейр ез-Зор
Страна Флаг на Сирия Сирия
Мухафаза Дейр ез-Зор
Надм. височина 210 m
Население (2004) 211 857 души
Дейр ез-Зор в Общомедия

Дейр ез-Зор (на арабски: دير الزور; на сирийски: ܕܝܪܐ ܙܥܘܪܬܐ; на арменски: Տէր Զօր, Դեր Զոր – Тер Зор) е град в Североизточна Сирия. Той е административен център на провинция (мухафаза) Дейр ез-Зор.

Разположен е по бреговете на река Ефрат, на 450 км североизточно от сирийската столица Дамаск.[1]. Според официални данни има 211 857 жители към 22.09.2004 г., докато в цялата област Дейр ез-Зор живеят 1 239 000 души[2].

История[редактиране | редактиране на кода]

На 85 км юго-изток от Дейр-ез-Зор се намира архилогическия паметник Дура-Европос – римска крепост на Евфрат, а на 120 км в същото направление – останките на древния град Мари. В епохата на Римската империя това е бил важен търговски пункт между Рим и Индия. След завоюването му от Зенобия той става част от Палмирското царство. Окончателно е разрушен от монголите, нахлули на Близкия изток.

Днешния град е построен през 1867 година във времената на Османската империя.

По време на арменския геноцид през 1915 година, Дейр-ез-Зор и обкръжаващата го пустиня са били избрани от младотурското правителство като основен пункт за събиране на депортираните от Западна Армения и Турция арменци, които наброявали сотици хиляди. Тук са били създадени концентрационни лагери. Хиляди арменци намират смъртта си в Дейр ез Зор и неговите околности от ръцете на турците, както и от глад и епидемии.

Франция окупира Дейр-ез-Зор през 1921 година и разполага в него голям военен гарнизон.

В началото на 1920-те французите построяват въжен мост през Евфрат.

През 1946 година градът става част от независима Сирия.

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Градът е център на селскостопански район, където е развито животновъдството, производството на зърнени култури и отглеждането на памук.

След откриването на лек нефт в Сирийската пустиня градът става център на нефтодобиващата промишленост в Сирия. Наоколо са разположени нефтени находища и сонди.[3]

Редом с града се добива сол.

В града е развита туристическата инфраструктура: ресторанти на брега на реката, хотели до пет звезди (Фурат-эш-Шам и Бадият-эш-Шам), транспортен възел за пътешествия през пустинята и летище в крайградския квартал Джафра.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира на речния път Ар-РаккаБагдад и автотрасето ПалмираКамишли. До града е расположена авиобазата със съвместно базиране Дейр-ез-Зор (код IATA: DEZ).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ar)) Министерство на туризма на Сирия. // Посетен на 2007-05-10.
  2. Central Bureau of Statistics, Syrian Arab Republic (web) – данни към 22.09.2004 г.
  3. International Energy Agency. World Energy Outlook. Petroleum Economist. Institute for the Study of War. Oil infrastructure across Syria and Iraq (map). in BBC News. (18 May 2015). "Battle for Iraq and Syria in maps". Retrieved May 18, 2015. BBC News website