Декадентство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фелисиен Ропс, Pornokratès, 1878
Декаденстко момиче от Рамон Касас, 1899

Декадентство (Декаданс) (на латински: decadentia – „упадък“) е художествено и литературно движение от края на ХХ век, съсредоточено в Западна Европа, която следвала естетика лишена от материалният излишък и човешката изкуственост. Философията на визуалния художник Фелисиен Ропс и романът на Жорис-Карл Юисманс "Срещу природата" от 1884 се главните примери на декадентното движение. Първоначално то процъфтява във Франция и след това се разпространява в цяла Европа и в Съединените щати[1]. Движението се характеризира със самоотвращение от буржоазното материалистично мислене, болността на човечеството в света, общия недоказан скептицизъм, насладата от извратеността в богатите среди, грубия и неестествен хумор, вярата превъзходството на човека над логиката и естествения свят[2].[3]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Концепцията за Декадентството датира от осемнадесети век от писанията на Монтескьо, философът на Просвещението, който споделя, че упадъкът (декаденцията) на Римската империя до голяма степен се дължи на нейния морален разпад и загуба на културни стандарти[4]. Когато латинският учен Дезире Нисар се обръща към френската литература, той сравнява Виктор Юго и романтизма като цяло с този римски упадък, където мъжете, жертват занаята и културните си ценности в името на удоволствието. Тенденциите, които той идентифицира, като интерес към описание, липса на придържане към традиционните литературни и художествени правила и любовта към екстравагантния художествен и литературен език са семената на Декадентското движение[5].

Чувстват се символистично-декадентски влияния в стихотворението „Демон“ на Пейо К. Яворов.Сред известните творци на декадентското движение са Ги дьо Мопасан, Шарл Бодлер, Едвард Мунк, Артюр Рембо, Оскар Уайлд и др.

Писатели и художници декаденти[редактиране | редактиране на кода]

Писатели[редактиране | редактиране на кода]

Франция

Австрия

Русия

Великобритания

Италия

САЩ

Белгия

Други страни

Художници[редактиране | редактиране на кода]

Франция

Австрия

Белгия

Други страни

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dictionary of Critical Theory - Oxford Reference, pp.113-114
  2. Kearns, James (1989). Symbolist Landscapes: The Place of Painting in the Poetry and Criticism of Mallarmé and His Circle. MHRA. p. 15. ISBN 094762323X.
  3. Huysmans, Joris-Karl (1922). Against the Grain. Lieber & Lewis – via Project Gutenberg.
  4. Montesqieu, Charles-Louis de Secondat (1965). [Considerations on the Causes of the Greatness of the Romans and their Decline. Translated by David Lowenthal https://trove.nla.gov.au/work/9703547?q&versionId=39697787]. The Free Press, New York. Collier-Macmillan, London. – via Constitution Society.
  5. Desmarais, Jane (2013). Edited by Jane Ford, Kim Edwards Keates, Patricia Pulham. "Perfume Clouds: Olfaction, Memory, and Desire in Arthur Symon's London Nights (1895)". Economies of Desire at the Victorian Fin de Siècle: Libidinal Lives: 62–82

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Gaunt, William. The Aesthetic Adventure. New York: Harcourt, 1945. ISBN None.
  • Halen, Widar. Christopher Dresser, a Pioneer of Modern Design. Phaidon: 1990. ISBN 0-7148-2952-8.
  • Lambourne, Lionel. The Aesthetic Movement. Phaidon Press: 1996. ISBN 0-7148-3000-3.
  • O'Brien, Kevin. Oscar Wilde in Canada, an apostle for the arts. Personal Library, Publishers: 1982.
  • Snodin, Michael and John Styles. Design & The Decorative Arts, Britain 1500–1900. V&A Publications: 2001. ISBN 1-85177-338-X.
  • Christopher Morley. "'Reform and Eastern Art' in Decorative Arts Society Journal" 2010
  • Victoria and Albert Museum "A Higher Ambition: Owen Jones (1809–74).www.vam.ac.uk/collection/paintings/features/owen-jones/index/