Декларация за гръцката независимост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Декларацията за гръцката независимост е най-важния и единия от общо двата програмни документа приети на 1 януари 1822 г. от Първо народно събрание в Епидавър (на гръцки: Α΄ Εθνοσυνέλευση Επιδαύρου, 1821-1822). Първият акт приет от събранието е Временна конституция на Гърция (на гръцки: Προσωρινό Πολίτευμα της Ελλάδος). [1]

Събранието е открито през декември 1821 година, като в него се включват представители от региона, участващи в революцията срещу османското владичество. Те са в преобладаващата си част местни първенци и духовници от Архипелага и в частност от Пелопонес, Централна Гърция и егейските острови. Към тях се привключват като слушатели още фанариоти и учени. Прави впечатление отсъствието на Александър Ипсилантис и най-известните военни лидери. От 59-те представители на събранието, 20 са чифликчии, 13 са гръцки корабособственици, 12 са интелектуалци, 4-ма са само военни лидери, 3-ма са архиереи, 3-ма са търговци и още 4-ма са с друг статус. [2]

Сред представителите взели участие в събранието, с оглед на историческите събития, най-видната личност е Йоани Колети, бъдещ лидер на френската партия. Присъстват също така и редица бъдещи гръцки политици като Петро бей, Димитриос Вулгарис, Константин Канарис, Теодорос Колокотронис, Георгиос Кундуриотис, Андреас Заимис. Двама са емблематичните архиереи - на развелия знамето на революцията в Агия Лавра митрополит Герман Козиас и на първия предстоятел на църквата на Гърция и същевременно митрополит на Атина, Неофит - Николаос Метаксас. [2]

В текста на декларацията правят впечатление два неща – споменаването на Клеменс фон Метерних и позоваването ѝ на либерализма. Повечето от приелите декларацията се членове на Филики етерия, а финансирането на мероприятието е от Лондонския елинофилски комитет на обща стойност от 2,8 млн. лири стерлинги ($4,4 млн.). Борците за независимост получават 40% от т.нар. дълг за независимостта, който така или иначе не връщат. [3]

Същата година на конгрес във Верона на представителите на т.нар. Свещен съюз е изковано понятиетоизточен въпрос“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Текста на временната конституция на Гърция на гръцки
  2. а б «Τα κατά την αναγέννησιν της Ελλάδος» «Ήτοι, συλλογή των περί την αναγεννώμενην Ελλάδα συνταχθέντων πολιτευμάτων, νόμων και άλλων επισήμων πράξεων από του 1821 μέχρι του 1832», Ανδρέου Ζ. Μάμουκα, Τόμος Β', Πειραιάς, Τυπογραφία Ηλίου Χριστοφίδου, Η αγαθή τύχη, 1839, σελ. 3 (από τα Πρακτικά της Εθνικής Νομοδοτικής Συνελεύσεως Συγκροτηθείσης εν Επιδαύρω τη κ΄ Δεκεμβρίου αωκα΄)
  3. Кратка история на гръцките финансови кризи

Открийте още информация за Декларация за гръцката независимост в нашите сродни проекти: