Дели Йован
| Дели Йован | |
 Изглед към Дели Йован | |
  Местоположение на картата на Сърбия | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Сърбия |
| Част от | Сръбски Карпати |
| Най-висок връх | Църни връх |
| Надм. височина | 1 142 m |
| Подробна карта | |
 | |
| Дели Йован в Общомедия | |
Дели Йован (на сръбски: Дели Јован или Deli Jovan) е средно висока планина в източна Сърбия, на 250 км от Белград, в близост до Бор и Неготин.[1] Най-високият връх е Църни връх със своите 1 142 м. Името е с турско-персийски произход „дели“ (смел, буен) и личното име Йован (Иван), в превод „Смелият Йован“.
География
[редактиране | редактиране на кода]Дели Йован принадлежи към източната групата на по-младите Сръбски Карпати, образувани в Алпийската орогенеза. Простира се в посока север – юг на около 20 км дължина и 7 км ширина. Въпреки, че билото е тясно, върховете ѝ са заоблени и наподобяват гирлянди[2]. По билото минава вододелът на реките Равна, Поречка, Ясеница, Сиколска и Замна.[3] На север граничи с долината на Клокочевачкия поток, десен приток на река Поречка. Тя отделя Дели Йован от склоновете на Велики Гребен. Западна граница е долината на река Поречка, долината на десния ѝ приток Църняска и долината на река Равна. Те отделят Дели Йован от планините Мали и Велики Кърш. На югоизток планината се простира до река Салашка, ляв приток на Тимок, а на изток завършва с широка гориста част, която започва на около 500 м надморска височина, ориентирана от линията, свързваща селата Салаш и Сиколе. Най-високият ѝ връх е Църни връх (1141 м). Северната част на планината е по-стръмна и по-разчленена. Вторият връх, който надвишава 1000 м надморска височина е Велики Голи връх (1037 м), докато останалите са значително по-ниски (Велики Дели Йован 973 м, Мали Голи връх 848 м, Коса 778 м).[4] Най-високите върхове са изградени от оливинови магмени скали – габро от по-стария палеозой. Сред тях са харизити, дунити и серпентинити. Пироксеновите габро са най-разпространени, особено в централните и южните части на планината. Те са по-широко разпространени в северната част на докамбрийските скали от хлоритни шисти, амфиболни шисти и мрамори, и особено от докамбрийските гнайси, лептонилити, мрамори и кварцити от рифея. Много често, в тесни и дълги пластове, сред тези докамбрийски скали се срещат амфиболити и амфиболитни шисти.[5] Планината е богата на извори, за което свидетелства гъстата речна мрежа от къси потоци, които извират от нея. Климатът е субконтинентален-континентален.
Върхове[6]
[редактиране | редактиране на кода]| № | Връх | Височина | Ширина | Дължина |
| 1 | Църни връх | 1141 | 44° 13.216′ | 22°13.057′ |
| 2 | Дели Йован | 1137 | 44° 13.568′ | 22°13.361′ |
| 3 | Голи връх | 1037 | 44° 15.179′ | 22°12.448′ |
| 4 | Безименен връх | 1027 | 44° 14.729′ | 22°12.679′ |
| 5 | Средни Дели Йован | 973 | 44° 11.865′ | 22°14.315′ |
| 6 | Мали Голи връх | 849 | 44° 15.737′ | 22°11.497′ |
| 7 | Мала Глава | 831 | 44° 14.796′ | 22°13.45′ |
| 8 | Църна Глава | 809 | 44° 13.736′ | 22°14.443′ |
| 9 | Коса | 778 | 44° 10.314′ | 22°15.564′ |
| 10 | Вучя глава | 732 | 44° 13.249′ | 22°14.699′ |
| 11 | Припор | 725 | 44° 16.929′ | 22°12.042′ |
| 12 | Велика Тилва | 703 | 44° 11.371′ | 22°13.294′ |
| 13 | Пресла | 702 | 44° 11.007′ | 22°14.438′ |
| 14 | Мали Дели Йован | 693 | 44° 11.759′ | 22°15.703′ |
| 15 | Тива Медведжа | 636 | 44° 18.668′ | 22°11.665′ |
| 16 | Чока лу Берлан | 636 | 44° 17.869′ | 22°11.71′ |
| 17 | Мала Тилва | 635 | 44° 09.065′ | 22°16.821′ |
| 18 | Крушковац | 626 | 44° 10.054′ | 22°16.496′ |
| 19 | Чока Мика | 605 | 44° 15.127′ | 22°11.007′ |
| 20 | Шегет | 603 | 44° 16.886′ | 22°12.956′ |
| 21 | Краку Мошули | 589 | 44° 17.524′ | 22°12.662′ |
| 22 | Краку Горд | 579 | 44° 15.994′ | 22°12.795′ |
| 23 | Симичево бърдо | 555 | 44° 15.563′ | 22°13.933′ |
Растителен и животински свят
[редактиране | редактиране на кода]Преобладават широколистните дъбови и букови вековни гори, докато иглолистните са по-малко разпространени, най-вече в северните и южните части.[7] Регистрирани са 67 вида пеперуди, но потенциалното разнообразие от пеперуди е по-голямо. Срещат се гъби от вида Armillaria (Пънчушка).
Стопанско значение
[редактиране | редактиране на кода]В района има залежи на ценни метали, особено злато, които все още не се разработват, но се проучват от британска компания.[8] Открити са и малки находища на въглища. Откриването на злато в южните подножия около село Глоговица, през 1888 г., повлияло на подхода към по-обширни геоложки и минни проучвания, довели до откриването на рудно находище Бор през 1902 г. От други руди има находища на оловно-цинкови руди в западната част на планината и на желязо, по-на изток и южно от най-високия връх. В горите, и най-вече в района на село Клокочевац (северната периферия на планината), се произвеждат дървени въглища. В южната част има оградено ловно стопанство, богато на дивеч, включително елени лопатари. В района се произвежда висококачествен пчелен мед. На двата най-високи върха са разположени телекомуникационни антени.
Туризъм
[редактиране | редактиране на кода]Поради релефа, добре запазената флора и фауна, както и чистия въздух, планината е изключително подходяща за туризъм. В района на планината няма значителни земеделски дейности или интензивна паша, което осигурява условия за ободряващи почивки и разходки. Изградени са множество маркирани екопътеки, включително и до най-високите точки. Откриват се гледки както към Неготинската низина, така и към Борската долина.[9] В югоизточните подножия на планината, на надморска височина от 480 м, се намират Стеванските ливади, които създават природни и климатични условия за въздушни бани. На това място има и малък хотел, както и мемориална къща-музей. Сред природните красоти на Дели Йован се откроява природният паметник – тунелната пещера Райски прераст в каньона на река Замна, по източните склонове на планината.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Изглед към планината -
Ретланслатор -
Мемориал от Втората Световна война -
Маркирани пешеходни маршрути
