Делтапланеризъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Делтаплан веднага след излитане

Делтапланеризмът е въздушен спорт, в който човек лети в леко и немоторизирано летящо средство наречено делтаплан. Повечето съвременни делтапланери са изработени от дуралуминиева или композитна рамка, покрита със синтетичен плат („дакрон“, „рипстоп“ или „майлар“), за да се образува крило. Излитането и кацането се извършва с краката на пилота. При летене пилотът седи в сбруя висяща от корпуса, и управлява, чрез изместване на положението на своето тяло в посока обратна на рамката за управление като така се осъществява контрол на скоростта и посоката на полета. Могат да бъдат използвани и други устройства за управление на полета подобни на тези за използвани за управление на модерните самолети.

В ранните дни на спорта, делтапланеристите трябваше да използват за начало на полета малки хълмове и немного добри делтапланери. Въпреки това, модерните технологии дават на делтапланеристие възможността да се издигат в продължение на часове, да достигнат хиляди метри надморска височина, използвайки термични възходящи потоци, да изпълняват висш пилотаж, и да се правят разходки които могат да достигнат стотици километри. Федерацията Fédération Internationale Aéronautique и националните авио служби, контролират някои от ограниченията на делтапланеризма. Проучването на препоръки за безопасността на полетите е силно препоръчително.

Източници[редактиране | редактиране на кода]