Дельо войвода

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дельо войвода
български хайдутин
Паметник на Дельо хайдутин в Златоград на мястото, където според легендата е смъртно прострелян

Роден
село Беловидово (дн. Златоград), Османска империя
Починал
село Беловидово (дн. Златоград), Османска империя

Дельо е българска фолклорна фигура, родопски хайдутин от края на XVII и началото на XVIII век.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Дельо хайдутин е споменат в „Исторически бележник“, документ от XVIII век със спорна автентичност. В Златоградско за него се пее известната песен „Излел е Дельо хайдутин“, изпълнена Валя Балканска и Феим Джигов, записана на златен диск и изпратена в Космоса на борда на американската сонда „Вояджър 1“.

Биография според легендите[редактиране | редактиране на кода]

Дельо хайдутин е роден в село Беловидово, което е днешният Златоград. Действа с чета в Централните Родопи. През 1720 година е начело на обединените хайдушки дружини, които нападат село Райково, за да отмъстят за убийството на двеста райковчани, отказали да приемат исляма. Според преданието, което се носело за него, „Деля го куршум не фата, Деля го сабя не сече“, враговете му го прострелват с нарочно излят за целта сребърен куршум.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981.