Дельо войвода

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дельо войвода
български хайдутин
Паметник на Дельо хайдутин в Златоград на мястото, където според легендата е смъртно прострелян

Роден
село Беловидово (дн. Златоград), Османска империя
Починал
село Беловидово (дн. Златоград), Османска империя

Дельо е прочут български войвода, действал в Родопите в края на XVII и началото на XVIII век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дельо хайдутин е роден в Беловидово (днешен Златоград). Действа с чета в Централни Родопи. Най-известен е с дейността си против насилственото ислямизиране на родопските българи. През 1720 година е начело на обединените хайдушки дружини, които нападат село Райково (днешен квартал на Смолян), за да отмъстят за убийството на 200 райковчани, отказали да приемат исляма. Дельо хайдутин е споменат в „Исторически бележник“, документ от XVIII век със спорна автентичност.

Според преданието, което се носело за него, „Деля го куршум не фата, Деля го сабя не сече“, враговете му го прострелват с нарочно излят за целта сребърен куршум.

Подвизите на Дельо са увековечени в много народни песни, предания и легенди. В Златоградския край за него се пее прочутата песен „Излел е Дельо хайдутин“, изпълнена от редица изпълнители като Валя Балканска и Феим Джигов, записана на златен диск и изпратена в космоса на борда на американската сонда „Вояджър 1“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981.