Делян Пеевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Делян Пеевски
български предприемач, медиен магнат и политик
Роден
27 юли 1980 г. (35 г.)
Националност Флаг на България България
Бизнес дейност
Образование Югозападен университет „Неофит Рилски“
Политика
Партия НДСВ (2001 – 2009),
ДПС (от 2009)
Депутат XLI НС   XLII НС   XLIII НС   
ДАНС председател

Делян Славчев Пеевски е български предприемач, медиен магнат и политик. Народен представител е от парламентарната група на ДПС в 41-то, 42-то Народно събрание и 43-то Народно събрание. Заедно с майка си, Ирена Кръстева, ръководи печатни издания и телевизии. До 2015 г. официално собственик на такива е само Кръстева, която е и съсобственик в най-голямата печатница в България – ИПК „Родина“. Пеевски е сочен от конкурентните издания и като собственик на редица разпространителски вестникарски дружества.[1] През август 2015 г. Пеевски официално придобива дялове от вестниците „Телеграф“, „Монитор“, „Политика“, „Меридиан мач“ и др.[2] Заедно с това той официализира и собствеността си в тютюневия гигант „Булгартабак“,[3] приватизирано през мандата на първото правителство на Бойко Борисов (2009 – 2013).[4]

Според германския разследващ журналист Юрген Рот Делян Пеевски контролира „Нова българска медийна група“ заедно с майка си Ирена Кръстева, която е официалният собственик. Общият тираж на шестте вестника в групата е 220 000 броя дневно. В групата влизат и два телевизионни канала и многобройни интернет издания. [5]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 юли 1980 г. През 2001 година Делян Пеевски става член на НДСВ, тогавашният министър на транспорта Пламен Петров го назначава за парламентарен секретар и му възлага да оглави борда на „Пристанище Варна“ ЕАД – най-голямото пристанище в България, тогава Пеевски е само на 21 години, пост от който по-късно е освободен поради липса на образователен ценз. [6] Според Юрген Рот тогава пристанището се владее от свързваната с организирана престъпност групировка ТИМ. [5] През това време той е студент по право в Югозападния университет „Неофит Рилски“. При правителството на Симеон Сакскобургготски майката на Пеевски, Ирена Кръстева, е шеф на Българския спортен тотализатор. От май 2005 г. Пеевски е следовател в стопански отдел на Столичната следствена служба, макар че според закона за тази длъжност се изисква двегодишен стаж. Пет месеца по-късно е назначен за заместник-министър на държавната политика при бедствия и аварии в правителството на Сергей Станишев. Там той наблюдава Държавния резерв. Става и член на междуведомствената комисия, която издава лицензите за търговия с оръжие.[1]

През 2007 г. срещу Делян Пеевски има повдигнато обвинение за изнудване. Изпълнителният директор на „Булгартабак“ Христо Лачев се оплаква, че Пеевски поискал на близки до него фирми да бъде осигурена работа с тютюневата компания. По обвинението е образувано дело за използване на служебно положение за набавяне на противозаконна облага. Това води до уволнението на Делян Пеевски. Прокуратурата преустановява разследването срещу него „поради липса на доказателства“, а Висшият съдебен съвет го възстановява и като следовател, тъй като законът пази местата в съдебната власт на депутати, министри, зам.-министри, кметове и общински съветници. Две седмици по-късно Пеевски е възстановен на поста зам.-министър на бедствията и авариите.

Пеевски е член на ДПС, както и народен представител от 14 юли 2009 г. насам. От 29 юли 2009 г. е член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, а от 20 януари 2010 г. член на Комисията по правни въпроси.

По предложение на министър-председателя Пламен Орешарски на 14 юни 2013 г. с гласовете на 116 народни представители Делян Пеевски е избран за председател на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС).[7] Под натиска на последвалите протести срещу това назначение и изразено недоверие от представители на евроатлантически партньори Народното събрание единодушно отменя това свое решение на 19 юни същата година[8]. Случаят става известен в цяла Европа. [5]

Следват няколко месеца на неяснота дали при това положение Пеевски все още е депутат или не. През месец декември 2013 г. Конституционният съд със 7 на 5 гласа решава, че Делян Пеевски все пак остава депутат.[9] Избран е за евродепутат от листата на ДПС на изборите за Европейски парламент през май 2014 г., но се отказва от мястото си.[10]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Пеевски има дете от бившата си приятелка Зара Петрова, което е кръстено на баба си – Ирен.[11] Понастоящем има връзка с поп-фолк изпълнителката Цветелина Янева.[12][13]

В художествената литература[редактиране | редактиране на кода]

Част от действието в романа на Светозара Давидкова „Главен изпълнителен директор“ се развива на фона на протестите срещу кабинета „Орешарски“. Делян Пеевски е определян от героите като „мафиот“ и „олигарх“.[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б „Кариерата на Делян Пеевски – депутат и медиен магнат“ // в. „24 часа“, 8 април 2011 г.
  2. Пеевски излиза от сянката си. Е, и?. // Капитал, 28 август 2015 г..
  3. Пеевски официално взе дял в „Булгартабак“. // Капитал, 27 август 2015 г..
  4. Държавата хареса кандидата и офертата за „Булгартабак“. // Капитал, 31 август 2011 г..
  5. а б в Рот, Юрген. Българската медийна мощ – и немощта на демокрацията. // www.dw.de. Дойче веле, 22 ноември 2013. Посетен на 23 ноември 2013.
  6. „Кой не знае Делян Пеевски“ // в. „Капитал“, 27 април 2007 г.
  7. Биляна Рилска, „За 15 минути парламентът избра Делян Пеевски за шеф на ДАНС“, в. „Дневник“, 14 юни 2013 г.
  8. „Делян Пеевски вече не е шеф на ДАНС“, fakti.bg, 19 юни 2013 г.
  9. Красен Николов, „Конституционният съд решава, че Пеевски е депутат“, mediapool.bg, 19.12.2013 г.
  10. „Делян Пеевски няма да е евродепутат“ // в. „Капитал“, 26 май 2014 г.
  11. Novini.bg, 14.06.2012, Първата жена на Пеевски охранявана както премиера.
  12. „Делян Пеевски се жени навръх Коледа“ // pravda.bg, 2 декември 2011 г.
  13. „Делян Пеевски – човекът за всичко на Цветан Василев“ // в. „24 часа“, 9 декември 2011 г.
  14. Давидкова, Светозара. Главен изпълнителен директор, София 2015, Издателство „Асеневци“, с. 81 – 82.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]