Направо към съдържанието

Демирхисарска българска община

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Демирхисарска българска община
Печат на общината с надпис „Казалиски советъ въ Демирь Хисаръ“ от Мемоара от 20 май 1878 г.
Печат на общината с надпис „Казалиски советъ въ Демирь Хисаръ“ от Мемоара от 20 май 1878 г.
Информация
Типучилищно-църковна организация
ОснованаXIX век, Османска империя
Закрита1913 г., Гърция
Положениенесъществуваща
СедалищеДемир Хисар
Езицибългарски
Демирхисарското българско училище в 1908 – 1909 г.

Демирхисарската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Демир Хисар (или Валовища), Османската империя, съществувало до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите гръцки власти.

От 70-те години на XIX век във Валовища функционира българска община, която работи за разкриването на българско училище. Председател на общината е поп Ангел, а нейни членове са Кочо Харизанов и Попангелов от самия град, а също и Харманов, Гиздавков, Гологанов и поп Кръстьо от околията.[1] На 20 май 1878 година общината във Валовища се присъединява към Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония до Великите сили с искане за влизане в сила на Санстефанския договор и присъединяване на Македония към България, с подписите на поп Димитър Кърчовски и Иван Гологанов.[2] Българските жители на града участват активно в Кресненско-Разложкото въстание и в революционната дейност на ВМОРО в четата на местния войвода Илия Кърчовалията.

В учебната 1897/1898 година учител в българското училище в града е Константин Мавродиев.[3] В началото на 1900/1901 учебна година общината наема хана на Ангел Кърчовалията за своя канцелария и за жилище на българските ученици от околните села. Местната турска власт по настояване на демирхисарските патриаршисти и мелнишкия митрополит на 8 ноември 1903 година изгонва учениците и даже заличава българския надпис над вратата на хана. Вследствие на оплакването на българската църковна община и родителите на децата пред солунския валия, учениците пак се събират в хана.[4]

През 1902 година председател на общината е отец Евгений Рилски. През същата година той подписва поздравителен адрес до екзарх Йосиф I за 25 години на престола, в който трите български общини на Мелнишката епархия - Петричката, Демирхисарската и Мелнишката изразяват молба от името на българското население за назначаване на български владика.[5] След Солунските атентати от април 1903 година, българите в Демир Хисар са подложени на голям гръцки терор. Йеромонах Евгений е арестуван и след 52 дена екстерниран. Затворени са повече от 300 свещеници, учители и първенци от демирхисарските села, понеже не признават Патриаршията.[6] По същото време българско училище с пансиона е затворено. През ноември същата година гръцки ученици счупват преградата между гръцкото от българското училище, нахлуват в последното, изпочупват прозорците, чиновете и стълбата, откъртват мазилката от тавана и стените, разграбват много учебни помагала. По искане на гръцкия владика, властта не е позволява да се отвори българско училище в града и през 1904 година.[7]

След Илинденското въстание в 1904 година 30 къщи от Валовища минават под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в града има 24 българи екзархисти, 864 българи патриаршисти, 245 гърци, 240 власи и 162 цигани.[9]

До началото на Балканската война от 1912 година местната българска община поддържа във Валовища смесена прогимназия с икономически пансион и едно основно училище в които се обучават до 150 ученици. В града има и малка българска църква. Със собствени и екзархийски средства, общината купува голям парцел южно от града за строеж на къщички за българи-преселници от селата. В двора на старото училище през 1910 година започва строеж на триетажна прогимназиална сграда, която до началото на войната е покрита и почти готова. Сградата е построена главно с пожертвуванията на българите от околните села.[10]

  1. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 62.
  2. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 659.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 524.
  4. Цариградската патриаршия: поведението на патриаршеските органи, бел. 358.
  5. Българско книжовно дружество в София. Йосиф I Екзарх Български (1877 - 1902). Юбилеен сборник. София, Държавна печатница, 1904. с. 133.
  6. Цариградската патриаршия: поведението на патриаршеските органи, бел. 394.
  7. Цариградската патриаршия: поведението на патриаршеските органи, бел. 361, 362.
  8. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  10. Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 310-311.