Демократичен фронт на Македония „Илинден 1903“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Демократичният фронт на Македония „Илинден 1903“ (на македонска литературна норма: Демократскиот Фронт на Македонија „Илинден 1903“ ) е тайна конспиративна организация в Народна Република Македония, която се противопоставя на новата югославска комунистическа македонистка власт след Втората световна война.

Целта на организаторите е отделянето на Македония от Югославия и равноправие на населяващите я народности, най-голямата, от които е българската.[1]

Организацията е основана от Коста Хрисимов – Смилец, учител от Старчища, началник щаб на Шеста македонска ударна бригада, д-р Илия Чулев, лекар от Кавадарци и д-р Димитър Златарев, юрист от Охрид, потомък на Наум Златарев. Те изработват печат с този надпис и започват организирането на българи с център в Битоля и разклонения в Скопие, Битоля, Велес, Щип, Охрид и Кавадарци. Организацията набавя и оръжие[2] и се стреми да обхване и източната страна на Вардар.[3]

През септември 1945 година се изпраща меморандум до Съюзниците, в който се иска да се даде правото за създаване на независима македонска държава[5][6] и равни права на всички народности в нея, най-многобройната от които е българската, подписан от Коста Хрисимов, д-р Илия Чулев, д-р Димитър Златарев, инж. Стефан Кузманов и Коста Динев – юрист.[3] Основен автор на меморандума е Хрисимов, д-р Златарев го превежда на френски и го връчва на чуждестранните дипломати.[4]

Организацията е провалена от един от членовете си, чийто син е комунист и е бил партизанин. Властта залавя списък, съхраняван за отчетност. На 20 октомври организаторите са арестувани, но поради твърдостта им, провалът е ограничен.[4]

Арести на членове на организацията има и в Битоля, Велес, Кавадарци, Гевгели, Струмица и други. Пред специлен съвет на Върховния съд в Скопие на 21 февруари 1946 година за „обида на македонската чест“ застават 11 души:

Номер Име От Професия Години присъда
1 Константин Хрисимов Старчища учител, партизански командир 20
2 д-р Илия Чулев Кавадарци лекар, партизанин 10
3 д-р Димитър Златарев Охрид юрист 14
4 Стефан Кузманов Битоля чиновник 15
5 Коста Динев Саракиново,[7] жител на Битоля чиновник 6
6 Петър Ташулов Неготино, жител на Скопие чиновник 4
7 инж. Кирил Пецаков Битоля агроном 3
8 Атанас Анев Битоля чиновник 2
9 Серафим Лазаров Битоля земеделец
10 Методий Светиев Битоля обущар 1
11 Лука Секулов Битоля обущар 1

Обвинени са от прокурора Никола Вражалски, че „се опитаха да организират и възстановят на територията на Македония зловещата терористична организация на Ванчо Михайлов“, като целта им била създаване на терористична организация с чети. Подсъдимите заявяват, че целта им била обединение на трите части на Македония. Защитникът на Хрисимов, който е сърбин, заявява, че подсъдимият се чувства българин, действал е като такъв и затова никой не може да бъде съден.[8] На обвинението, че е действано под влияние на македонската емиграция в САЩ и Канада Хрисимов отговаря, че организацията им е самородна, и че приликата с меморандума на емиграцията и с този на Атанас Лозанчев до Лондонската конференция, с искане за Независима Македония, се дължи на единството на истината за Македония и на единството на источеските факти и извори. Хрисимов заявява: „Нищо ново не сме измислили. Ние вървим по пътя на ония, които се бореха и мряха за правото дело на Македония“.[8]

Вражалски иска смъртна присъда за първите четирима организатори. Преди четенето на присъдите обаче в съда пристига писмо, вероятно от чуждестранните представители, и съдът осъжда Хрисимов на 20, Кузманов на 15, Златарев на 14, Чулев на 10, Динев на 6, Ташулов на 4, Пецаков на 3, Анев на 2 и Светиев и Секулов но по на 1 година строг тъмничен затвор.[9][10] Чулев умира в затвора, Хрисимов губи единият си крак, Златрев умира от мъченията след освобождението си.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 283 – 287.
  2. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 283.
  3. а б в Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 284.
  4. а б в Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 285.
  5. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 453.
  6. Огнянов, Михаил. Македония – преживяна съдба, С. 2003, с. 143
  7. Македония денес“, 3 март 1999 г.
  8. а б Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 286.
  9. Гоцев, Д., Новата национало-освободителна борба във Вардарска Македония 1941 – 1944, Македонски научен институт, София, 1998 г.
  10. а б Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 287.
     Портал „Македония“         Портал „Македония