Демократическа партия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Демократическа партия.

Демократическа партия
Ръководител Александър Праматарски
Основател Петко Каравелов
Основана 1896 г. / 1989 г.
Седалище София, ул. „Свети Осий Кордобски“ № 127, вх.Б, ет.4, ап.8
Вестник Знаме
Пряпорец
Член на Конституционен блок (1922 – 1923)
Демократически сговор (1923 – 1924)
Съюз на демократичните сили (1990 – 1994)
Народен съюз (1994 – 2004)
Обединени демократични сили (1996 – 2009)
Християндемократически интернационал (1991–)
Европейска народна партия (1996–)
Идеология Християндемокрация
Народно събрание
0 / 240
Европейски парламент
0 / 17

Демократическата партия е българска политическа партия, съществувала от средата на 1880-те до средата на 1940-те. Тя е възстановена през 1990 г. като една от малките партии в десницата. С нея са свързани вестниците „Знаме“ и „Пряпорец“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Краят на 19 век и началото на 20 век[редактиране | редактиране на кода]

В основата на бъдещата Демократическа партия е центристкото крило на Либералната партия, водено от Петко Каравелов. Много негови представители са подложени на преследвания при управлението на Стефан Стамболов и то постепенно прекратява дейността си след 1887 г. Възстановено след 1894 г., през 1896 г. то приема името Демократическа партия.

През 1901 г. Демократическата партия печели най-много места в Народното събрание и Петко Каравелов образува правителство в коалиция с Прогресивнолибералната партия, но в края на годината то е бламирано от парламента.

През 1903 г. групата около Найчо Цанов и Тодор Влайков напуска партията и по-късно създава Радикалдемократическата партия. След смъртта на Петко Каравелов през 1903 г. партията е оглавена от Александър Малинов, като негови заместници стават Андрей Ляпчев и Михаил Такев.

През 1908 г. Демократическата партия сформира самостоятелно правителство, начело с Александър Малинов. През септември то обявява независимостта на България от Османската империя и княз Фердинанд I е обявен за пръв български цар след Иван Страцимир 512 години по-рано. Правителството на Малинов остава на власт до началото на 1911 г.

Периодът между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

През юни 1918 г., пред перспективата от провал на България в Първата световна война, Александър Малинов сформира правителство в коалиция с радикалдемократите на Стоян Костурков, което има за цел да изведе България от войната. През септември делегация, водена от Андрей Ляпчев, подписва Солунското примирие, а малко по-късно цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си. Съставено е ново, широко коалиционно правителство, в което са включени и представители на Народната партия, Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти). Месец по-късно, кабинетът отново е преобразуван, като министър-председател става народнякът Теодор Теодоров. През май 1919 г. Демократическата партия е изключена от правителството.

През следващите години Демократическата партия е най-голямата опозиционна сила, противопоставяща се на управлението на БЗНС. През 1922 г. тя образува, заедно с Радикалдемократическата и Обединената народно-прогресивна партия, коалицията Конституционен блок. В края на годината повечето лидери на партията са арестувани от правителството и остават в затвора до Деветоюнския преврат през 1923 г.

След Деветоюнския преврат, Демократическата партия се разделя на две. Една значителна група, водена от втория човек в партията, Андрей Ляпчев, решава да се присъедини към Демократическия сговор. Останалите демократи, заедно с лидера Александър Малинов, запазват самостоятелността си. През 1931 г. доминираната от тях коалиция Народен блок печели изборите и съставя няколко поредни правителства, начело с Александър Малинов и Никола Мушанов. Последното от тях е свалено с Деветнадесетомайския преврат през 1934 г.

След преврата политическите партии са забранени, но повечето от тях продължават да функционират полулегално. Въпреки, че се противопоставя на съюза с Нацистка Германия, през 1941 г. Демократическата партия отхвърля предложението да се присъедини към доминирания от Българската работническа партия Отечествен фронт. На 2 септември 1944 г. представители на Демократическата партия се включват в правителството на Константин Муравиев, което обявява излизането на България от Тристранния пакт. Няколко дни по-късно то е отстранено от Отечествения фронт с Деветосептемврийския преврат. В края на 1947 г. комунистическото правителство ликвидира партията, интернирайки ръководството ѝ извън София, като по това време по данни на Държавна сигурност тя има 1385 членове.[1]

Възстановената Демократическа партия[редактиране | редактиране на кода]

Демократическата партия е възстановена на 19 декември 1989 г. и се включва в коалицията Съюз на демократичните сили (СДС).[2] Неин председател първоначално е Борис Кюркчиев, а от 1990 г. – Стефан Савов. Представители на партията се включват в правителството на Филип Димитров (1991 – 1992), а по това време Стефан Савов е председател на Народното събрание.

През есента на 1994 г. Демократическата партия напуска СДС и заедно с Българския земеделски народен съюз образува новата коалиция Народен съюз. Народният съюз получава 18 места в 37 Народно събрание и през 1996 г. се включва в коалицията Обединени демократични сили (ОДС), в която първоначално влизат още СДС и Движението за права и свободи.

През 1996 г. кандидатът на ОДС Петър Стоянов печели президентските избори, а на следващата година, след провала на кабинета на Жан Виденов и Българската социалистическа партия, коалицията на Народен съюз и СДС печели и изборите за 38 Народно събрание, като Демократическата партия има 6 места в него. Тя се включва и в правителството на ОДС, начело с Иван Костов (1997 – 2001).

След смъртта на Стефан Савов на 8 януари 2000 г. за председател на партията е избран Александър Праматарски.

Демократическата партия е член от 1991 г. на Християндемократическия интернационал и от 1996 г. на Европейската народна партия. Младежкият съюз на Демократическата партия е член от 1991 г. на DEMYC и учредител през 1997 г. на YEPP (Youth of European People's Party).

На изборите за 39 Народно събрание през 2001 г. Демократическата партия е в коалицията „Обединени Демократични сили – СДС, ДП, БЗНС-НС“ като печели 2 депутатски места. На изборите за 40 Народно събрание през 2005 г. ДП отново е в коалицията „ОДС – СДС, ДП, Гергьовден, БЗНС, РЗС, ДРОМ“ като печели 3 депутатски места.

Участия в избори[редактиране | редактиране на кода]

Парламентарни[редактиране | редактиране на кода]

година избори гласове % резултат
1899 Народно събрание 54 400 15,9%
10 / 169
1901 Народно събрание 49 070 16,8%
27 / 164
1902 Народно събрание 23 710 5,9%
7 / 189
1903 Народно събрание
7 / 169
1908 Народно събрание 253 072 54,1%
166 / 203
юни 1911 Велико Народно събрание 22 800 4,1%
2 / 414
септември 1911 Народно събрание 24 686 4,9%
4 / 212
1913 Народно събрание 72 971 8,0%
14 / 204
1914 Народно събрание 86 611 11,3%
31 / 245
1919 Народно събрание 66 953 10,4%
28 / 237
1920 Народно събрание 91 177 10,1%
24 / 232
април 1923* Народно събрание 166 909 15,8%
17 / 245
ноември 1923* Народно събрание 639 881 63,8%
200 / 247
1927 Народно събрание 179 491 15,5%
11 / 261
1931* Народно събрание 626 553 48,4%
151 / 273
1939 Народно събрание 38 863 1,8%
3 / 160
1946 Велико Народно събрание 22 736 0,5%
0 / 465
1990* Велико Народно събрание 2 217 799 36,2%
144 / 400
1991* Народно събрание 1 903 567 34,4%
110 / 240
1994* Народно събрание 338 427 6,5%
18 / 240
1997* Народно събрание 2 223 714 52,2%
137 / 240
2001* Народно събрание 830 337 18,1%
51 / 240
2005* Народно събрание 280 323 7,6%
20 / 240
2013 Народно събрание 3 160 0,8%
0 / 240

Участия в правителства[редактиране | редактиране на кода]

Четвърто правителство на Петко Каравелов (4 март 1901 – 3 януари 1902) – коалиция с Прогресивнолибералната партия
Първо правителство на Александър Малинов (29 януари 1908 – 18 септември 1910) – самостоятелно
Второ правителство на Александър Малинов (18 септември 1910 – 29 март 1911) – самостоятелно
Трето правителство на Александър Малинов (21 юни 1918 – 17 октомври 1918) – коалиция с Радикалдемократическата партия
Четвърто правителство на Александър Малинов (17 октомври 1918 – 28 ноември 1918) – коалиция с Радикалдемократическата и Народната партия, БЗНС и БРСДП
Първо правителство на Теодор Теодоров (28 ноември 1918 – 7 май 1919) – коалиция с Радикалдемократическата, Прогресивнолибералната и Народната партия, БЗНС и БРСДП
Първо правителство на Александър Цанков (9 юни 1923 – 22 септември 1923) – коалиция с Радикалдемократическата, Обединената народнопрогресивна партия и Националлибералната партия, Народния сговор и БРСДП
Пето правителство на Александър Малинов (29 юни 1931 – 12 октомври 1931) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия
Първо правителство на Никола Мушанов (12 октомври 1931 – 7 септември 1932) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия
Второ правителство на Никола Мушанов (7 септември 1932 – 31 декември 1932) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия
Трето правителство на Никола Мушанов (31 декември 1932 – 19 май 1934) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия
Правителство на Константин Муравиев (2 септември 1944 – 9 септември 1944) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Народната партия
Правителство на Филип Димитров (8 ноември 1991 – 30 декември 1992) – в състава на коалицията СДС
Правителство на Иван Костов (21 май 1997 – 24 юли 2001) – в състава на коалицията ОДС

Лидери[редактиране | редактиране на кода]

Видни дейци[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 13.
  2. Координационен съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.
  3. Биография на Борис Кюркчиев, архив на оригинала от 11 септември 2009, https://web.archive.org/web/20090911052801/http://www.omda.bg/bulg/news/personal/kiurkchiev_boris.htm, посетен на 2009-05-14 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „България“         Портал „България