Демократическа партия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Демократическа партия.

Демократическа партия
Основана 1896
Щаб София, бул. Христо Ботев 61
Идеология Традиционализъм
Народно събрание
0 / 240
Европейски парламент
0 / 17
Сайт http://www.demparty.eu/

Демократическата партия е българска политическа партия, съществувала от средата на 1880-те до средата на 1940-те. Тя е възстановена през 1990 като една от малките партии в десницата. С нея са свързани вестниците „Знаме“ и „Пряпорец“.

История[редактиране | edit source]

Краят на 19 век и началото на 20 век[редактиране | edit source]

В основата на бъдещата Демократическа партия е центристкото крило на Либералната партия, водено от Петко Каравелов. Много негови представители са подложени на преследвания при управлението на Стефан Стамболов и то постепенно прекратява дейността си след 1887. Възстановено след 1894, през 1896 то приема името Демократическа партия.

През 1901 Демократическата партия печели най-много места в Народното събрание и Петко Каравелов образува правителство в коалиция с Прогресивнолибералната партия, но в края на годината то е бламирано от парламента.

През 1903 групата около Найчо Цанов и Тодор Влайков напуска партията и по-късно създава Радикалдемократическата партия. След смъртта на Петко Каравелов през 1903 партията е оглавена от Александър Малинов, като негови заместници стават Андрей Ляпчев и Михаил Такев.

През 1908 Демократическата партия сформира самостоятелно правителство, начело с Александър Малинов. През септември то обявява независимостта на България от Османската империя и княз Фердинанд I е обявен за пръв български цар след Иван Страцимир 512 години по-рано. Правителството на Малинов остава на власт до началото на 1911.

Периодът между двете световни войни[редактиране | edit source]

През юни 1918, пред перспективата от провал на България в Първата световна война, Александър Малинов сформира правителство в коалиция с радикалдемократите на Стоян Костурков, което има за цел да изведе България от войната. През септември делегация, водена от Андрей Ляпчев, подписва Солунското примирие, а малко по-късно цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си. Съставено е ново ширококоалиционно правителство, в което са включени и представители на Народната партия, Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и Българската работническа социалдемократическа партия. Месец по-късно кабинетът отново е преобразуван, като министър-председател става народнякът Теодор Теодоров. През май 1919 Демократическата партия е изключена от правителството.

През следващите години Демократическата партия е най-голямата опозиционна сила, противопоставяща се на управлението на БЗНС. През 1922 тя образува, заедно с Радикалдемократическата и Обединената народно-прогресивна партия, коалицията Конституционен блок. В края на годината повечето лидери на партията са арестувани от правителството и остават в затвора до Деветоюнския преврат през 1923.

След Деветоюнския преврат Демократическата партия се разделя на две. Една значителна група, водена от втория човек в партията, Андрей Ляпчев, решава да се присъедини към Демократическия сговор. Останалите демократи, заедно с лидера Александър Малинов, запазват самостоятелността си. През 1931 доминираната от тях коалиция Народен блок печели изборите и съставя няколко поредни правителства, начело с Александър Малинов и Никола Мушанов. Последното от тях е свалено с Деветнадесетомайския преврат през 1934.

След преврата политическите партии са забранени, но повечето от тях продължават да функционират полулегално. Въпреки че се противопоставя на съюза с Германия, през 1941 Демократическата партия отхвърля предложението да се присъедини към доминирания от Българската комунистическа партия Отечествен фронт. На 2 септември 1944 представители на Демократическата партия се включват в правителството на Константин Муравиев, което обявява излизането на България от Тристранния пакт. Няколко дни по-късно то е отстранено от Отечествения фронт с Деветосептемврийския преврат. В края на 1947 комунистическото правителство забранява партията.

Възстановената Демократическа партия[редактиране | edit source]

Демократическата партия е възстановена на 19 декември 1989 и се включва в коалицията Съюз на демократичните сили (СДС). Неин председател първоначално е Борис Кюркчиев, а от 1990 - Стефан Савов. Представители на партията се включват в правителството на Филип Димитров (1991-1992), а по това време Стефан Савов е председател на Народното събрание.

През есента на 1994 Демократическата партия напуска СДС и, заедно с Българския земеделски народен съюз образува новата коалиция Народен съюз. Народният съюз получава 18 места в 37 Народно събрание и през 1996 се включва в коалицията Обединени демократични сили (ОДС), в която първоначално влизат още СДС и Движението за права и свободи.

През 1996 кандидатът на ОДС Петър Стоянов печели президентските избори, а на следващата година, след провала на кабинета на Жан Виденов и Българската социалистическа партия, коалицията на Народен съюз и СДС печели и изборите за 38 Народно събрание, като Демократическата партия има 6 места в него. Тя се включва и в правителството на ОДС, начело с Иван Костов (1997-2001). На изборите за 39 Народно събрание през 2001 г. Демократическата партия се явява в коалицията "Обединени Демократични сили - СДС, ДП, БЗНС-НС" като печели 2 депутатски места. На изборите за 40 Народно събрание през 2005 г. ДП отново е в коалицията "ОДС - СДС, ДП, Гергьовден, БЗНС, РЗС, ДРОМ" като печели 3 депутатски места.

След смъртта на Стефан Савов на 8 януари 2000 за председател на партията е избран Александър Праматарски.

Демократическата партия е член от 1991 г. на Християндемократическия интернационал и от 1996 г. на Европейската народна партия. Младежкият съюз на Демократическата партия е член от 1991 г. на DEMYC и учредител през 1997 г. на YEPP /Youth of European People's Party/.

Участия в правителства[редактиране | edit source]

Четвърто правителство на Петко Каравелов (4 март 19013 януари 1902) — коалиция с Прогресивнолибералната партия
Първо правителство на Александър Малинов (29 януари 190818 септември 1910) — самостоятелно
Второ правителство на Александър Малинов (18 септември 191029 март 1911) — самостоятелно
Трето правителство на Александър Малинов (21 юни 191817 октомври 1918) — коалиция с Радикалдемократическата партия
Четвърто правителство на Александър Малинов (17 октомври 191828 ноември 1918) — коалиция с Радикалдемократическата и Народната партия, БЗНС и БРСДП
Първо правителство на Теодор Теодоров (28 ноември 19187 май 1919) — коалиция с Радикалдемократическата, Прогресивнолибералната и Народната партия, БЗНС и БРСДП
Първо правителство на Александър Цанков (9 юни 192322 септември 1923) — коалиция с Радикалдемократическата, Обединената народно-прогресивна партия и Националлибералната партия, Народния сговор и БРСДП
Пето правителство на Александър Малинов (29 юни 193112 октомври 1931) — коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия
Първо правителство на Никола Мушанов (12 октомври 19317 септември 1932) — коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия
Второ правителство на Никола Мушанов (7 септември 193231 декември 1932) — коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия
Трето правителство на Никола Мушанов (31 декември 193219 май 1934) — коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия
Правителство на Константин Муравиев (2 септември 19449 септември 1944) — коалиция с БЗНС Врабча 1 и Народната партия
Правителство на Филип Димитров (8 ноември 199130 декември 1992) — в състава на коалицията СДС
Правителство на Иван Костов (21 май 199724 юли 2001) — в състава на коалицията ОДС

Лидери[редактиране | edit source]

Видни дейци[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Биография на Борис Кюркчиев

Външни препратки[редактиране | edit source]