Демократична България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Демократична България
DmBul logo Coalition horiz 600px.png
Ръководител Атанас Атанасов
Христо Иванов
Основана 12 април 2018 г.
Идеология либерализъм, консерватизъм, проевропеизъм,
зелена политика
Цветове син, бял, зелен, червен
Народно събрание
0 / 240
Европейски парламент
1 / 17
Столичен общински съвет[1]
12 / 61
Общински съвет Пловдив[2]
4 / 51
Общински съвет Варна[3]
4 / 51
Общински съвет Велико Търново[4]
3 / 37
Сайт demokrati.bg

„Демократична България“ e центристко-дясно политическо обединение, съставено от политическите партии Да, България!, Демократи за силна България (ДСБ) и Зелените, учредено на 12 април 2018 г.[5]

История[редактиране | редактиране на кода]

Обединението „Демократична България“ е обявено официално чрез символичното подписване на декларация, озаглавена „Демократична България може повече“. Трите партии се обединяват след като няколко месеца водят разговори за сътрудничество на следващите избори.[6] [7] В своя манифест обединението излага основните си цели, сред които са да бъде алтернатива на сегашното управление и да затвърди демократичните ценности и евроатлантическия избор на България.[8]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Съюзът „Демократична България“ има двама съпредседатели – Христо Иванов („Да, България!) и Атанас Атанасов („Демократи за силна България“). В политическия съвет на обединението участват и съпредседателите на „Зелените“ Владислав Панев и Борислав Сандов.[9]

Политически позиции[редактиране | редактиране на кода]

Обединението е обявило своите позиции в сферите финанси и отбрана.

Финанси[редактиране | редактиране на кода]

Сред приоритетите на обединението е членството на България в Еврозоната и в Европейския Банков съюз, намалянето на бюджетните разходи до 1/3 от БВП, и данъчна реформа (намаляване на ДДС от 20% на 18%; необлагаем минимум за Данък общ доход; необлагане на реинвестираната печалба).[10]

Отбрана[редактиране | редактиране на кода]

В сектора отбрана обединението търси обществена подкрепа за въоръжените сили чрез Обществен договор за отбранителна политика.[11]

Участия в избори[редактиране | редактиране на кода]

„Демократична България“ се подготвя да участва в изборите за определяне на българските депутати в Европейския парламент на 26 май 2019 г.[12]

За да определи своите кандидати, „Да, България!“ провежда за пръв път в България електронно и дистанционно гласуване. Желаещите да гласуват, могат да го направят електронно чрез мобилното приложение на „Да, България!“ или по пощата след регистрация.[13] В предварителните избори имат право да гласуват всички членове и симпатизанти на „Да, България!“, както и всеки получил поĸана от членовете на партията. Изборният процес започва на 27.11.2018 г., а резултатите са обявени на 11.02.2019 г.[13] Гласуват общо 5898 души, а кандидатът с най-много точки е дипломатът Стефан Тафров.[14]

Кандидатът на „Демократи за Силна България“ за изборите за Европейския парламент Светослав Малинов е издигнат чрез резолюция по време на Националното съвещание на ДСБ на 12.11.2018.[15] Светослав Малинов е депутат в Европейския парламент от 2009 година, член на Европейската народна партия (ЕНП).[16] Малинов е и първата официална номинация на кандидат за евродепутат от обединението „Демократична България“.[17]

На 22 февруари 2019, партия „Зелените“ обявява за свой водещ кандидат за предстоящите избори за Европейски парламент Албена Симеонова. Симеонова, която е природозащитник и предприемач в сферата на биологичното земеделие, е избрана чрез онлайн гласуване в Националния Съвет на партията. За неин подгласник е обявен Росен Богомилов.[18]

„Демократична България“ се явява с обща листа на изборите за евродепутати.[19] Печели само Радан Кънев и става евродепутат.

На 27 октомври 2019 г. се провеждат местни избори в Република България. „Демократична България“ не печели нито едни избори за общински кмет, но има представители в редица местни общински съвети, най-много от тях в София – 12 души. След балотаж на 3 ноември 2019 г. кандидат-кметовете на „Демократична България“ печелят в 8 района: „Лозенец“, „Оборище“, „Красно село“, „Слатина“, „Овча купел“, „Триадица“, „Средец“ и „Студентски“.[20]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. results.cik.bg
  2. results.cik.bg
  3. results.cik.bg
  4. results.cik.bg
  5. ДСБ, „Да, България“ и „Зелените“ учредяват обединение „Демократична България“ // dnevnik.bg, 12 april 2018. Посетен на 20 март 2019
  6. „Демокртачна България“ пое на битка срещу корупционния модел на ГЕРБ, БСП и ДПС // mediapool.bg, 12 april 2018. Посетен на 20 март 2019
  7. „Демократична България“ срещу „корупционния модел на ГЕРБ, БСП и ДПС“ (ВИДЕО) // clubz.bg, 12 april 2018. Посетен на 20 март 2019
  8. Демократична България може много повече // demokrati.bg. Посетен на 20 март 2019
  9. ДСБ, „Да, България“ и „Зелените“ се обединяват в съюз „Демократична България“ // capital.bg, 10 april 2018. Посетен на 20 март 2019
  10. Финанси // demokrati.bg. Посетен на 20 март 2019
  11. Отбрана // demokrati.bg. Посетен на 20 март 2019
  12. Предстоящи събития // demokrati.bg. Посетен на 20 март 2019
  13. а б ВЪТРЕШНИ ИЗБОРИ: ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ // dabulgaria.bg. Посетен на 20 март 2019
  14. Стефан Тафров спечели вътрешните избори на „Да, България“ за евродепутати // capital.bg, 11 february 2019. Посетен на 20 март 2019
  15. ДСБ издига Светослав Малинов като водещ кандидат за изборите за ЕП // news.bnt.bg, 12 november 2018. Посетен на 20 март 2019
  16. Кой съм аз // smalinov.eu. Посетен на 20 март 2019
  17. Светослав Малинов ще е кандидат за евродепутат от „Демократична България“ // dnevnik.bg, 12 november 2018. Посетен на 20 март 2019
  18. Албена Симеонова и Росен Богомилов са водещите кандидати на Зелените за евроизборите // zelenite.bg, 22 february 2019. Посетен на 20 март 2019
  19. „Демократична България“ върви към европейските избори без бившите „реформатори“ // dnevnik.bg, 3 february 2019. Посетен на 20 март 2019
  20. „Демократична България“ ще има кметове в 8 столични района, ГЕРБ – в 12, Дневник, 4 ноември 2019 г.
     Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „България“         Портал „България