Демократична федерация на Северна Сирия
 | Тази статия или секция е все още незавършена. Информацията не е достатъчно изчерпателна, възможно е някои важни факти по темата да липсват или да не са съвсем точни. Можете да помогнете, като добавите информация, подкрепена с източници. |
| Демократична федерация на Северна Сирия Federaliya Demokratîk a Bakûrê Sûriyê | |
| административна единица | |
  | |
.svg) Разположение на Демократична федерация на Северна Сирия | |
| Страна | Сирия |
|---|---|
| Столица | Камишли |
| Най-голям град | Ар-Ракка |
| Площ | 50 000 km² |
| Население | ≈2 000 000 души (2018 г.) |
| Съпрезиденти | Амина Омар Риад Дарар |
| Съпредседатели | Амина Омар Риад Дарар |
| БВП (2016) | 6,24 млрд. евро 3340 евро/човек |
| Езици | курманджи сирийски език арабски език |
| Часова зона | EET (UTC+2/+3) |
| Телефонен код | +963 |
| Валута | Сирийска лира (SYP) |
 | |
| Райони под администрацията на региона | |
| Демократична федерация на Северна Сирия в Общомедия | |
Демократична федерация на Северна Сирия (на кюрдски: Federaliya Demokratîk a Bakûrê Sûriyê) е териториална автономия в североизточната част на Сирия. Според оценки през 2018 г. населението на автономията е около 2 млн. души.[1] Столица е град Камишли.
Регионът придобива фактическа автономия под ръководството на Висшия кюрдски съвет през 2012 г., след подписването в Ербил на споразумение между двете водещи политически сили на сирийските кюрди – „Демократичен съюз“ и Кюрдския национален съвет. През ноември 2013 г. партията на Демократичния съюз и техните съюзници на фона на военните успехи в борбата срещу Ислямска държава обявяват създаването на „преходна гражданска администрация“ за района на Рожава. През януари 2014 г. са провъзгласени три автономни кантона – Африн, Кобани и Джизра. Понастоящем Автономната администрация на Северна и Източна Сирия контролира седем региона – Африн, Джизра (Джазира), Ефрат, Ал-Ракка, Ет-Табка, Манбидж и Дейр ез-Зор. Населението на североизточна Сирия е многонационално. Освен кюрди, живеят също араби, асирийци и туркмени, а също така има и няколко общности от арменци, черкези и чеченци.
Според Конституцията „Сирийски Кюрдистан е светска държава, основана на демократични, конфедералистични принципи на демократичния социализъм, либертарианския общинизъм, пряката демокрация, анархизма и равенството между половете“. Привържениците на конституцията твърдят, че не търсят независимост за Кюрдистан, предлагайки тяхната система като модел за федерализация на Сирия като цяло. Най-влиятелната политическа сила в региона е Партията на демократичния съюз, която представлява основата на системата на местно самоуправление със съюзниците – Движението за демократично общество.
През 2016 – 2019 г. турските сили и подкрепените от тях въоръжени сили на сирийската опозиция окупират част от територията на сирийски Кюрдистан в резултат на поредица от военни операции срещу кюрдските сили, които Турция счита за терористични. През октомври 2019 г. по споразумение с Автономната администрация на Североизточна Сирия, сирийските правителствени войски са разположени на сирийско-турската граница в контролираните от кюрди територии. Кюрдските части за самозащита са изтеглени от 30-километровата зона от границата. Сигурността в тази зона се поддържа от руската военна полиция, която патрулира района заедно с турската армия.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Sectarianism in Syria's Civil War // с. 24. Архивиран от оригинала на 2018-09-22. Посетен на 2019-10-07.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Демократичната федерация на Северна Сирия
|
