Демокрацията в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Демокрацията в България започва на 14 април 1876 г., с Оборищенското събрание, свикано по решение на Гюргевския революционен комитет, за да се уточнят въпросите, свързани с хода на подготовката на Априлското въстание. Тогава българските духовни водачи полагат основите на парламентарната демокрация в страната, като приемат, че занапред съдбините на България ще бъдат решавани с вишегласие.[1][2][3]

Демокрацията в Третата българска държава[редактиране | редактиране на кода]

На 16 април 1879 г., Учредителното Народно събрание в Търново приема първата българска конституцияКонституция на Българското княжество, широко известна като Търновска конституция. Съгласно член 4 от нея „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“

С измененията на Търновската конституция от 1893 г. и 1911 г. се намаляват правата на Народното събрание и се засилва монархическата власт. След обявяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите държави, с изменението на Търновската конституция през 1911 година думите „княжество“, „княз“ и производните им са заменени с „царство“, „цар“ и производните им. След тези изменения Търновската конституция става широко известна като „Сребърната конституция“.

Конституционно установеният ред в Княжество България е многократно потъпкван. През 1881 г. Конституцията е временно суспендирана (спряна), през 1923 г. е извършен Деветоюнският преврат, а след 19 май 1934 г. дълги години държавата се управлява с наредби-закони при фактически суспендирана конституция.

Демокрацията в Народна република България[редактиране | редактиране на кода]

От Деветосептемврийския преврат до Ноемврийския пленум на ЦК на БКП България е народна република с еднопартийна система. В продължение на 45 години Народна република България се управлява безсменно от Българската комунистическа партия, в съответствие с Димитровската и Живковската конституция.

Демокрацията в Република България[редактиране | редактиране на кода]

Демокрацията в съвременна България започва след Ноемврийския пленум на ЦК на БКП, с парламентарните избори през 1990 г. за 7 Велико Народно събрание. Това са първите многопартийни избори в страната, след премахването на еднопартийния режим, който е част от установената през втората половина на 20 век тоталитарна и недемократична система на управление.

На 12 юли 1991 г., 7 Велико народно събрание приема действащата в момента Конституция на Република България. Според нея България е парламентарна република, с независими изпълнителна, законодателна и съдебна власти.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цвета Караянчева: Заветите на Оборище приобщиха българския народ към голямото европейско семейство. // Официален сайт на Народното събрание на България, 02 май 2019 г. Посетен на 16-11-2019.
  2. Марков, Христо Йонков. Великото Народно събрание на Оборище 1876 година - начало на българската парламентарна демокрация. Монография. София, Бул-корени, 2007. ISBN 978-954-798-026-6. с. 520.
  3. Русков, Иван. Фокусът на символите: Оборище като Иерусалим (Образи на националната памет). Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ - България. Научни трудове, том 49, кн. 1, сборник В - Филология, 2011.
     Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „История на България“         Портал „История на България