Направо към съдържанието

Демонстрация на Червения площад през 1968 г.

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Демонстрация на Червения площад 1968 г.
срещу интервенцията в Чехословакия
Един от плакатите на демонстрантите
МястоМосква, СССР
Дата25 август 1968
Време12 ч.
Участници8 души
Резултатарест; петима са осъдени на затвор/заточение, двама са пратени в психиатрия
Демонстрация на Червения площад през 1968 г. в Общомедия
„Лобното място“ на Червения площад

Демонстрацията на Червения площад на 25 август 1968 г., (на руски: Демонстрация 25 августа 1968 года), наричана още „демонстрация на седемте“, се провежда от група от осем съветски дисиденти. Те протестират срещу навлизането в Чехословакия на войските на СССР и други страни от Варшавския договор, проведено в нощта на 20 срещу 21 август с цел потушаване на обществено-политическите реформи, известни като „Пражката пролет“. Този протест се превръща в едно от най-значимите действия на съветските дисиденти.

Провеждане

[редактиране | редактиране на кода]

Демонстрацията е седяща и се провежда на т.нар. „Лобно място“ на Червения площад в Москва. Осем демонстранти – Константин Бабицки, Татяна Баева, Лариса Богораз, Наталия Горбаневска, Вадим Делоне, Владимир Дремлюга, Павел Литвинов и Виктор Файнберг – точно в 12 часа на обед разгъват малко чехословашко знаме и разгръщат плакати с лозунги, някои от които са:

  • Губим най-добри приятели,
  • Да живее свободна и независима Чехословакия! (написан на чешки),
  • Позор за окупаторите!,
  • Долу ръцете от Чехословакия!,
  • За вашата и нашата свобода!,
  • Свобода за Дубчек!

В рамките на няколко минути демонстрантите са арестувани от милицията и КГБ, патрулиращи по Червения площад в цивилни дрехи, пребити са и отведени в полицейски участък.[1][2][3]

По-късно Т. Баева си спомня: 12 часа Пладне. Седнахме.<...> В началото, 3 – 5 минути, само публиката ни обкръжава недоумяващо. Наташа държи знамето на Чехословакия в протегната ръка. Тя говори за свободата, за Чехословакия. Тълпата е глуха ... Изведнъж изсвирване и 6 – 7 мъже в цивилни дрехи тичат от мавзолея – всички те ми се сториха високи, на 26 – 30 години. Налетяха с викове: „Продадоха се за долари!“ Изтръгнаха лозунгите, след минута объркване – знамето. Единият от тях с викове „Бий евреите!“ започна да рита Файнберг по лицето с краката си. Костя се опитва да го прикрие с тялото си. Кръв! Скачам от ужас. Друг удря Павлик с чанта. Публиката гледаше одобрително, само една жена се възмути: „Защо бой!“ [4] Лариса Богораз разказва, че първите нападатели само са им изтръгнали лозунгите, а след това други ги ограждат, за да ги скрият от насъбралите се хора, и почват побоя. Блузата ѝ е цялата в кръвта на Файнберг, а нея я влачат за косата.[1]

В първите часове на ареста, когато са оставени заедно, участниците се разбират да кажат, че 21-годишната Татяна Баева просто се е оказала случайно там. В резултат на това тя е освободена, но все пак я изключват от университета; продължава дисидентската си дейност. И по-нататък приятелите ѝ се стараят да не напомнят на властите за нейното участие, затова стават известни като „седемте“.[4][5][6]

Съд и наказания

[редактиране | редактиране на кода]

Демонстрантите са дадени под съд (съдия Валентина Лубенцова). Съдът не успява да установи кой протестиращ точно кой плакат е издигнал, но всички плакати са квалифицирани като клеветнически. Усилията на демонстрантите и адвокатите [7] да убедят съда в отсъствието на престъпление са напразни. Съвременници смятат, че присъдите в такива случаи са били готови още преди процеса. [8]

  • Виктор Файнберг – при задържането на осмината на Червения площад на него са му избити всичките предни зъби, затова властите преценяват, че появата му в съда е неудобна. Изход е намерен – изпратен е на психиатричен „преглед“, обявен е за невменяем и затворен в психиатрична болница (тогава съдът може да вземе решение без присъствието на лицето и без право на обжалване пред по-горна инстанция). В документа на комисията действията му се описват като „нарушение на обществения ред на Червения площад“, без да се споменава протеста срещу инвазията в Чехословакия, но се отбелязва, че изказва идеи за реформаторство на учението на класиците на марксизма. Файнберг прекарва 4 години в Ленинградската специална психиатрична болница – от януари 1969 г. до февруари 1973 г. [6]
  • Наталия Горбаневска, която по време на акцията е с бебе на 3 и половина месеца, първоначално е освободена. Но арестът ѝ просто е отложен – арестувана е през декември 1969 г. Обвинена е по член 190.1 от Наказателния кодекс на РСФСР за демонстрация на Червения площад срещу влизането на съветските войски в Чехословакия, поставена ѝ е диагноза „бавнопротичаща шизофрения“ – според професор Лунц „възможността за бавна шизофрения не се изключва“ и „трябва да бъде обявена за луда и да бъде поставена на принудително лечение в психиатрична болница от специален тип.“ Там тя прекарва повече от две години. Освободена е в резултат на силна кампания на западните психиатри при представянето на голяма документация за психиатричните репресии в СССР. [6][1]

Останалите демонстранти са осъдени (9 – 11 октомври 1968 г.) по членове от Наказателния кодекс на РСФСР 190 – 1 („разпространение на клеветнически измислици, които клеветят съветския обществен и политическ строй“) и 190 – 3 („групови действия, които грубо нарушават обществения ред“):[4]

  • Вадим Делоне е осъден на три години затвор.[1][9]
  • Владимир Дремлюга – 2 години и 10 месеца затвор.[1] В края на срока е осъден на още три години поради антисъветски изказвания пред затворници.
  • Павел Литвинов е осъден на 5 години заточение, което отбива в Забайкалието.[1]
  • Лариса Богораз – 4 години заточение, в Иркутска област.[1]
  • Константин Бабицки – осъден на три години заточение, отбива го в Коми АССР. [1]

Историческо значение

[редактиране | редактиране на кода]

Лозунгът „За вашата и нашата свобода!“, идва от Александър Херцен, който през 19 век подкрепя полските въстаници, борещи са за независимост от Руската империя. Свободата на Полша тогава се свързва със свободата вътре в Русия. Свобода на Чехословакия през 20 век е неделима от свободата в СССР[4]. По думите на Лариса Богораз, майките дисидентки са мислели за по-свободното бъдеще на децата си, за което трябва да се преборят.[1]

По думите на Н. Горбаневска участието на всеки един е основано на личния морал и чувството за лична отговорност пред историята на тяхната страна – опит да спрат поне за миг „потока от разюздани лъжи и страхливо мълчание и да покажат, че не всички граждани на нашата страна са съгласни с насилието, което се извършва от името на съветския народ.“ [4]

Наистина още на следващия ден пражкият вестник Literární listy излиза с редакционна статия, в която пише: „Тези седем души на Червения площад са поне седем причини, поради които ние никога няма да можем да мразим руснаците.“[4] След 1989 г. са им оказани почести от град Прага, правителството и Вацлав Хавел.[4][10]

След присъдите постепенно започва да излиза наяве съветската практика да се затварят здрави хора в психиатрични болници по политически причини. Световната асоциация на психиатрите, убедена от много доказателства, я осъжда.[6]

Памет

[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че участниците в демонстрацията Павел Литвинов, Наталия Горбаневская и Лариса Богораз са възпети от Юлий Ким в песента „Монолог на пияния генерален секретар“. Песента всъщност е написана преди тези събития. Наталия Горбаневска я нарича „пророческа“ и пише, че демонстрантите са си я спомнили, седейки в полицейското управление след задържането им на Червения площад. [11]

А где ты там, цензура-дура? / Ну-ка, спой, как давеча./

Эх, раз, ещё раз, / ещё много-много раз, /

ещё Пашку, / и Наташку, / и Ларису Богораз!

  • 40 години по-късно, на 24 август 2008 г., на същото място се провежда подобна демонстрация с един от лозунгите от 1968 г. – „За вашата и нашата свобода“. „Акцията е посветена на борбата за граждански права и няма нищо общо със събитията в Грузия“, заявява един от участниците.
  • 45 години по-късно, на 25 август 2013 г., на същото място на Червения площад отново се провежда демонстрация под лозунга „За вашата и нашата свобода.“ Групата е от 12 души, включително участничката в демонстрацията на 25 август 1968 г. Наталия Горбаневска, поетеса и активист за правата на човека. Скоро 10 души са задържани от полицията, без Горбаневска.[12]
  • 48 години по-късно, на 25 август 2016 г., на същото място на Червения площад под лозунги „За вашата и нашата свобода“, „Русия ще бъде свободна“, „Губим най-добри приятели“, отново се провежда неразрешен протест. Плакати с лозунги са разгърнати от група от 6 души: Ирина Яценко, Виктор Капитонов, Игор Клочков, Олга Сонина, Алексей Дмитриев, Артур Артигулас. Скоро всички са задържани от полицията и са им съставени протоколи съгласно 20.2 част 5/8 [13] .
  • 50 години по-късно, на 25 август 2018 г., на Червения площад с лозунга „За вашата и нашата свобода“ са задържани Сергей Шаров-Делоне (племенник на Вадим Делоне), Анна Красовицка (внучка на Наталия Горбаневска), Леонид Гозман. Анна Красовицка е с плакат „Свобода за Сенцов ”.[14]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и Лариса Богораз, Сесил Весие. Протест три женщины и петяро мужчин на Красной площади // newtimes.ru 26 август 2013 г.
  2. ↑ От книгата на Сесил Весие „Жена в дисидентското движение – Лариса Богораз.“ Париж. Издател Плон, 2000.
  3. ↑ Памяти Ларисы Богораз
  4. ↑ а б в г д е ж Ермольцев, Дмитрий. «За нашу и вашу свободу!» // Архивиран от оригинала на 2021-05-16.
  5. ↑ «Будет не хватать ее свободы». Нателла Болтянская – в память о поэте и правозащитнике Наталье Горбаневской // Архивиран от оригинала на 2016-03-22.
  6. ↑ а б в г К 35-летию советского вторжения в Чехословакию. Интервюта с Н. Горбаневска и др.
  7. ↑ Реч на адвокат С. В. Калистратова в защита на Вадим Делоне // Архивиран от оригинала на 2021-03-01.
  8. ↑ Ким, Юлий. Адвокатски валс // Архивиран от оригинала на 2021-02-24.
  9. ↑ Вадим Делоне
  10. ↑ Premier Awarded Commemorative Medals to Ten Dissidents from 1968. Press Release of the government of the Czech Republic, August 21, 2008.
  11. ↑ Юлий Ким. Монолог пьяного генсека // Архивиран от оригинала на 2020-09-25. Посетен на 2020-04-26.
  12. ↑ Изменить нельзя. На Красной площади задержаны участники акции к юбилею „демонстрации семерых“. Грани.ру, 25.08.2013
  13. ↑ Грани.Ру: На Красной площади задержаны участники акции «За нашу и вашу свободу» // graniru.org. Посетен на 2016-08-26.
  14. ↑ Дождь: На Красной площади задержали участников акции в честь 50-й годовщины «демонстрации семерых»

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Демонстрация_на_Червения_площад_през_1968_г.&oldid=12593861“.