Дендра (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Градачки кръст в Голия, където се намира Студенишкият манастир

Дендра е историческа област, спомената от византийски източници в XII век.

По исторически сведения в периода 1162 – 1169 г. византийският император Мануил I Комнин подарил на сръбския велик жупан Деса областта с името Дендра. Според Занетов това били български земи.[1]

Според житията на Стефан Неманя и Сава Сръбски (рашка ортография) в периода 1158 – 1159 г., когато Тихомир Завидович става велик жупан на Раса, за управление от най-малкия му брат Стефан Неманя били определени т.нар. източни земи, като от контекста на изложението в житията става ясно, че тези земи не били включени в състава на другите сръбски земи. Тези земи били по поречията на реките Топлица, Ибър, Расина и Река (Пуста река), т.е. обхващали земите на Копаоник с прилежащите му речни долини. [2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917 г, стр. 86.
  2. Мишич, Синиша. Историческа география на Сърбия в житията на Св. Симеон и Св. Сава, стр. 94, Белград, Философски факултет. Народен музей Кралево, 9-13 май 1995 г., научен симпозиум, проведен в Белград, Жича, Студеница и Милешево.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]