Депортес Толима
| Депортес Толима | |||
| Клуб Депортес Толима С.А. | |||
 Емблема на футболния клуб | |||
| Прозвище | Виненочервено-златистите (Ел Винотинто и Оро) | ||
|---|---|---|---|
| Основан | 18 декември 1954 | ||
| Държава | Колумбия | ||
| Стадион | Мануел Мурийо Торо | ||
| Капацитет | 30.000 | ||
| Собственик |  Ибаге | ||
| Президент | Габриел Камарго Саламанка | ||
| Старши треньор | Алберто Гамеро | ||
| Първенство | Категория Примера А | ||
| 2014 А | 18-о | ||
| Спонсор | Агила | ||
| Екипировка | Митре | ||
| Уебсайт | clubdeportestolima.com.co | ||
| Екипи и цветове | |||
| |||
| Депортес Толима в Общомедия | |||
Депортес Толима (на испански: Deportes Tolima) е колумбийски футболен отбор от Ибаге, департамент Толима. Създаден е на 18 декември 1954 г. и въпреки че е един от професионалните отбори с най-дългогодишни традиции и дълги години се състезава в Категория Примера А, има само една шампионска титла.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на 1954 г. първият президент на отбора Мануел Рубио Чавес изпраща свой пратеник в Аржентина със задачата да привлече футболисти за новия отбор. През 1955 г. Депортес Толима изиграва първия си сезон в професионалния футбол, завършвайки на седмо място. По това време отборът носи светлосини екипи, подобни на тези на Расинг Клуб. Първите наистина силни години на отбора са в края на 70-те и началото на 80-те години на 20 век. Тогава Депортес Толима разполага с качествени играчи като Франсиско Матурана, Оскар Кинтабани е др. и завършва на второ място в шампионата през 1981 и 1982 г. Още при първото си участие в южноамериканските клубни турнири достига полуфинал за Копа Либертадорес през 1982 г. Следва спад в представянето на отбора и през 1993 г. изпада в Категория Примера Б, но още следващия сезон се завръща в елита, спечелвайки шампионата на втора дивизия. В началото на 21 век Депортес Толима изживява нови златни години. Освен че печели шампионската титла в турнира Финалисасион 2003, отборът има още две втори места през 2006 и 2010 г. (и двете във Финалисасион), печели Купата на Колумбия (2014 г.) и има четири участия в Копа Либертадорес и три в Копа Судамерикана. В допълнение на това, през 2011 г. отборът два месеца заема 27-ото място в класацията на Международната футболна федерация по история и статистика IFFHS като най-силен колумбийски отбор, изпреварвайки тимове от ранга на Ювентус, Милан, Арсенал, Рома, Борусия Дортмунд и др.[1]
Играчи[редактиране | редактиране на кода]
Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]
| № | Нац. | Играч | Роден | Последен отбор |
|---|---|---|---|---|
| Вратари | ||||
| 1 | 
|
Вилиам Ариас | 27 август 1990 | Агилас Перейра
|
| 12 | 
|
Леонардо Буриан | 21 януари 1984 | Хувентуд
|
| 22 |
|
Ханер Серпа | 12 февруари 1975 | Енвигадо
|
| Защитници | ||||
| 2 |
|
Девинсон Монсалве | 9 юни 1984 | Атлетико Насионал
|
| 3 |
|
Джон Валенсия | 4 януари 1982 |  Чивас САЩ
|
| 5 |
|
Хулиан Киньонес | 5 ноември 1989 | Индепендиенте Санта Фе
|
| 15 |
|
Брейнер Бония | 21 юли 1986 | Кукута Депортиво
|
| 24 |
|
Феликс Ногера | 31 март 1987 | Индепендиенте Санта Фе
|
|
|
Енри Обандо | 5 април 1993 | юноша на отбора
| |
| Полузащитници | ||||
| 6 |
|
Вилмар Бариос | 16 октомври 1993 | юноша на отбора
|
| 10 |
|
Юлиан Мехия | 28 юли 1990 | Индепендиенте Меделин
|
| 13 |
|
Дидие Делгадо | 25 юли 1992 |  юноша на отбора
|
| 14 |
|
Давид Макалистер Силва | 13 декември 1986 | Реал Картахена
|
| 20 |
|
Дановис Бангеро | 27 октомври 1989 | Кукута Депортиво
|
| 21 |
|
Хуан Алехандро Маеча | 22 юли 1987 | Бояка Чико
|
| 25 |
|
Джон Фреди Уртадо | 23 март 1985 | Експресо Рохо
|
| 26 |
|
Николас Паласиос | 12 февруари 1992 | Депортиво Пасто
|
|
|
Робинсон Апонса | 11 април 1989 |  Пумас Морелос
| |
| Нападатели | ||||
| 7 |
|
Сесар Амая | 12 октомври 1990 | Депортиво Кали
|
| 8 |
|
Ими Чара 
|
2 април 1991 | Сунтаурос Вилявисенсио
|
| 11 |
|
Андрес Фелипе Ибаргюен | 7 април 1992 | Богота
|
| 18 |
|
Марко Перес Мурийо | 18 септември 1990 | Индепендиенте Меделин
|
| 19 |
|
Ектор Акуня | 27 октомври 1981 | Серо
|
| 23 |
|
Чарлес Монсалво | 6 май 1990 | Бояка Чико
|
| 28 |
|
Вилфридо де ла Роса Мендоса | 7 февруари 1993 | юноша на отбора
|
|
|
Исак Ариас | 8 октомври 1990 | Валедупар
| |
Известни бивши играчи[редактиране | редактиране на кода]
Антони Силва
Арнолдо Игуаран- Аугустин Хулио
- Виктор Бония
- Виктор Уго дел Рио
- Гонсало Мартинес
- Густаво Боливар
Диего Кабрера- Джон Чария
- Еваристо Исаси
- Елсон Бекера
- Карлос Кинтеро
Луис Барбат- Луис Карлос Переа
Луис Техада- Оскар Пасо
- Херман Кастеянос
- Хорхе Перласа
Хосе Хамардо- Юлиан Ачико
- Хенри Рохас
Успехи[редактиране | редактиране на кода]
- Категория Примера А:
- Шампион (1): 2003 Ф
- Вицешампион (5): 1957, 1981, 1982, 2006 Ф, 2010 Ф
- Категория Примера Б:
- Шампион (1): 1994
- Купа на Колумбия:
- Носител (1): 2014
- Копа Либертадорес:
- Полуфинал (1): 1982
- Копа Судамерикана:
- Четвъртфинал (1): 2010
- Копа КОНМЕБОЛ:
- Четвъртфинал (1): 1997
Рекорди[редактиране | редактиране на кода]
- Най-много мачове: Херман Кастеянос – 359
- Най-много голове: Виктор Уго дел Рио, Джон Чария – 67
- Най-голяма победа: 1:7 срещу Индепендиенте Санта Фе, 16 септември 1956; 7:1 срещу Депортес Киндио, 10 октомври 1982; 6:0 срещу Америка де Кали, 25 април 2007
- Най-голяма загуба: 3:8 срещу Мийонариос, 7 юли 1963; 2:7 срещу Хуниор, 15 октомври 1978; 1:6 срещу Крузейро (Бразилия) за Копа Либертадорес, 22 февруари 2011