Дератизация

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Дератизацията е комплекс от мерки и мероприятия за унищожаване на гризачите вредители (главно различни видове плъхове и мишки).[1] Осъществява се чрез физични, химични и биологични методи.

Унищожен сив плъх (Rattus norvegicus)
Жив плъх, уловен в капан.

Физични методи[редактиране | редактиране на кода]

Капани[редактиране | редактиране на кода]

Капаните са механични устройства, задвижвани от пружини. В капана се слага примамка. Когато гризачът докосне примамката, пружината се освобождава и капанът здраво захваща гризача. Капаните се използват предимно в бита. Не са подходящи за масова дератизация, поради следните неудобства:

  • гризачът в капана често остава жив и трябва да се доубие;
  • в един капан може да попадне само един гризач;
  • капанът трябва да се презарежда след всяко задействане;
  • капанът трябва старателно да се измива с гореща вода и детергент след всяко използване – болката и страхът от захващането предизвикват обилно уриниране, а при гризачите миризмата на урина служи като предупреждение за опасност и указание за избягване на неблагополучното място.

Ултразвук[редактиране | редактиране на кода]

Човешкият слух долавя звукови вълни с честота до 20 KHz, а този на гризачите – до 60 KHz. Това позволява разполагането на звукови установки, които непрекъснато издават силен ултразвук. Ултразвукът силно безпокои гризачите и те не влизат в озвучените помещения. Ултразвукът се използва само за защита на складови помещения, поради следните причини:

  • ултразвукът трябва да се излъчва непрекъснато; въпреки че човешкия слух не долавя ултразвука, продължителното му използване в присъствие на хора не е желателно;
  • гризачите не умират, а само напускат озвученото място и се заселват в съседни сгради и помещения; ако излъчването спре за повече от два дни, те отново населяват помещението;
  • ултразвуковите установки изискват непрекъснато електрозахранване и техническа поддръжка.

Химични методи[редактиране | редактиране на кода]

Бързодействащи отрови[редактиране | редактиране на кода]

Бързодействащи отрови са Zn3P2 (цинков фосфид, популярно известен като „черна отрова“), KCN (калиев цианид, цианкалий), стрихнин и др. Те се използват рядко и само от официални дератизатори, защото:

  • могат да предизвикат отравяния при хора и домашни животни;
  • отровените гризачи започват да издават писъци, които предупреждават останалите да не се хранят с примамката и неправилното им използване обезсмисля цялото мероприятие.

Бавнодействащи отрови[редактиране | редактиране на кода]

Най-широко използваната бавнодействаща отрова е кумаринът и неговите аналози. При неколкократно приемане те трайно блокират кръвосъсирването и до пет-десет дни гризачите умират от вътрешни кръвоизливи. Тези отрови се продават без ограничения и широко се използват, защото:

  • при еднократно приемане, дори и в много високи дози, те са безопасни;
  • при неколкократно приемане смъртта не настъпва внезапно, а в продължение на няколко дни; това почти изключва възможността за злоумишлено отравяне на хора и животни.

Биологични методи[редактиране | редактиране на кода]

Естествени неприятели на гризачите[редактиране | редактиране на кода]

Змии[редактиране | редактиране на кода]

Повечето змии се хранят с гризачи. В Централна Азия (Индия, Пакистан) змиите се отглеждат като домашни любимци, за да пазят къщите от гризачи. Смоковете са особено полезни за посевите. Те се хранят с гризачи, охлюви, червеи, насекоми, яйца на птици и малки пиленца.

Котки[редактиране | редактиране на кода]

Котките безспорно са най-доброто решение за защита на домове и складови помещения. Женските котки са много по-усърдни и трудолюбиви ловци от котараците.

Внимание!!! Когато се използват котки, не бива да се използват отрови! Котките може да изядат част от отровените гризачи и да умрат.

При използването на котки, трябва да се положат и други грижи:

  • котките редовно трябва да се обезпаразитяват;
  • котките редовно трябва да се преглеждат от ветеринарен лекар;
  • като цяло трябва да се избягва физически контакт с котките, използвани за дератизация и те не трябва да се допускат в помещения, където живеят хора, за да се избегне пренасянето на болести и паразити от плъховете и мишките.

Кучета[редактиране | редактиране на кода]

Кучетата не са толкова добри ловци на гризачи, като котките, но някои породи, като териерите, се справят доста добре. При използването на кучета трябва да се положат същите грижи, както и при котките (виж горе).

Мангусти[редактиране | редактиране на кода]

Мангустата е широко разпространен домашен любимец в Източна Азия.

Хищни птици[редактиране | редактиране на кода]

Отглеждат се като домашни любимци в арабския свят. При определени условия биха могли да бъдат използвани за защита на посевите от гризачи и зърноядни птици.

Заразни болести[редактиране | редактиране на кода]

В специални лаборатории се отглеждат микроорганизми, които са болестотворни за гризачите, но безопасни за животните и човека. След освобождаването на тези микроорганизми в природата, заразната болест засяга и унищожава огромен брой гризачи. Според природозащитните организации този метод е форма на биологична война и под техен натиск е забранен.

Растения, отблъскващи гризачите[редактиране | редактиране на кода]

Лавровишня[редактиране | редактиране на кода]

Добре е да се засадят пояси от лавровишня около всички складове за селскостопанска продукция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

ДДД