Дервент (дем Синтика)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други населени места с името Дервент.

Дервент
Ακριτοχώρι
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Серско поле
Надм. височина 54 m
Население (2001) 427 души

Дервент (на гръцки: Ακριτοχώρι, Акритохори, катаревуса: Ακριτοχώριον, Акритохорион, до 1926 Δερβέντι, Дервенти[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Синтика на област Централна Македония с 427 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северозападно от град Сяр (Серес) и на 12 километра северозападно от Валовища (Сидирокастро) в живописна местност в югоизточното подножие на Беласица (Белес или Керкини) на 54 метра надморска височина. Край селото е разположен манастирът „Свети Йоан Предтеча“.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Дервент е изцяло българско село в Демирхисарската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Дървент къс чифлик (Dervent-këss tchiflik) е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 160 българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Дервент чифлик, принадлежи на Дервиш бея от Демир Хисар, от него 3 часа на север. Разположено до левия бряг на Струма. 16 къщи българе.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 160 жители, всички българи християни.[4] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Дервент (Dervent) се състои от 160 българи патриаршисти гъркомани.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Дервент е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 година селото е прекръстено на Акритохорион.[7]. Според преброяването от 1928 година Дервент е изцяло бежанско село със 113 бежански семейства с 344 души.[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дервент
  • Flag of Bulgaria.svg Тане Комитин (Тане Комитата, ? – 1912), македоно-одрински опълченец, четата на Панайот Карамфилович, загинал на 21 ноември 1912 година[9]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δερβέντι -- Ακριτοχώρι
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 136-137.
  3. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 856.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 188-189.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 358 и 842.
  7. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 358.
     Портал „Македония“         Портал „Македония