Дервишка могила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дервишка могила
България
41.9333° с. ш. 26.35° и. д.
Дервишка могила
Област Хасково
41.9333° с. ш. 26.35° и. д.
Дервишка могила
Общи данни
Население 17 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 40,257 km²
Надм. височина 516 m
Пощ. код 6539
Тел. код 03778
МПС код Х
ЕКАТТЕ 20674
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Свиленград
Георги Манолов
(независим)

Дервишка могила е село в Южна България. То се намира в община Свиленград, област Хасково.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Дервишка могила се намира на юг от Сакар планина до три големи могили. На най-високата могила е имало манастир, откъдето се предполага, че е дошло и самото име (дервиш – калугер). През 2015 г. там живеят 17 души.

История[редактиране | редактиране на кода]

Дервиш Могила винаги е била военна сратегическа точка. През 796 г. българският хан Кардам, обиден от византийския император Константин VI, нахлува с войските си по долината на р. Тунджа и достига до планината Обраслия Авролева (Сакар планина), където се разполага на лагер в гората и зачаква противника си, а Константин VI се промъква до Гория Авролева (Дервишка Могила), където войските стояли 17 дни.

Тогава сключват договор за ненападение между България и Византия. Мястото, където се разполагат войските в Сакар планина, се казва Стана. В 813 г. по същите места минава и хан Крум, който завладява днешен Одрин. През 1205 г. минава и цар Калоян, който разбива армията на рицарите кръстоносци.

Селото е заселено още преди падането на България под османска власт. Населението е дошло откъм Габрово и Панагюрище като овчари на предполагаемия манастир. С течение на времето те се заселели на северозапад от могилите и образували днешното село. Главният им поминък е бил скотовъдство. След разрушаване на манастира те са иззидали черква от пръти и я покрили с лозови пръчки. През 1846 г. селяните са изградили храм от камъни, покрит с керемиди.

С падането на България под османска власт могилата от Авролева става Дервиш Тепе. Тогава построяват манастира, който се намира на днешната могила. След Руско-турската война от 1878 г. България е освободена, но селото остава под османска власт. Не се сбъдва мечтата да остане в България и към 80-те години на 19 век няколко семейства се изселват в село Везенково, община Сунгурларе.Единственото килийно училище се разкрива към 1890 г. само за първо отделение. В 1891 е дошъл като учител Кръстю Желязков. Новото училище е построено през 1950 г.

При нашествие на османски войски на 7 юни 1913 г. (стар стил) църквата Св. Йоан Богослов в селото е ограбена, опожарена и разрушена до основи. През 1921 г. държавата отпуска 58 000 лв. и от доброволни помощи църквата струва 150 000 лв., пише в църковния регистър свещеник Стоян Христов Нешев. През 1924 г. църквата е осветена от старозагорския митрополит Павел. Като пръв свещеник в нея служи Стою Д. Колачев.

При установяването на границите между Българското княжество и Турция през 1879 г. една част от землището на Дервиш Могила остава в Турция и създава проблеми при обработване на земята. Една част от населението около 40 семейства преминават границата и построяват малки къщи от пръст и глина. Предлагат селото да носи името на Хан Крум (Крумово) днешно село Планиново [1].

В Илинденско-Преображенското въстание дервишени вземат активно участие. На 19 юли 1903 г. е убит кмета на селото Тодор Налбантов край Станева Чешма, а по късно през 1913 г. е убит от османските башибозуци синът му Ганьо едва 16-годишен. На това място през 1927 г. е издигнат паметник. През 1912 – 1913 г. по време на Балканската война османските башибозуци отново идват и разграбват селото. Много семейства се изселват около околните села като Лисово, Планиново, Мрамор. Връщат се 1918 – 1920 г., след като границата се премества на днешното място.

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Дервишка могила са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

През годините селото се развива земеделие и скотовъдство. На 14 декември 1923 гг. е основана кредитна Кооперация Сакар даване на заеми. В началото на 1950 г. започва изселване на населението в град Свиленград, с. Черганово, с. Овощник, Казанлъшка околия и другаде.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1895 1926 1934 1946 1956 1965 1972 1980 2000 2012
Население 821 1038 1179 1191 921 415 274 136 41 22

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Утвърдено със указ № 161 от 30.03.1889 г. който е обнародван в Държавен вестник брой 40 същата година.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]