Десант при Ряхово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Десант при Ряхово
Първа световна война
Convoi de trasuri din Div. 10-a trecand Dunarea la Flamanda.jpg
Колона от 10-а румънска дивизия прекосява Дунав при Фламънда
Информация
Период 14 октомври 1916
Място Ряхово, България (от Фламънда, Румъния)
Резултат тактическа победа на Централните сили
Воюващи страни
Flag of Romania.svgРумъния Flag of Bulgaria.svg България
Австро-УнгарияАвстро-Унгария
Flag of the German Empire.svgГермания
Командири
Flag of Romania.svg Александру Авереску Flag of the German Empire.svg Роберт Кош
Flag of the German Empire.svg Аугуст фон Макензен
Сили
неизвестни неизвестни
Жертви и загуби
Flag of Romania.svg близо 3 000 убити, ранени и пленени[1] Flag of Bulgaria.svg 312 (78 убити, 182 ранени и 52 изчезнали)[2]
Австро-Унгария неизвестни
Flag of the German Empire.svg неизвестни
Десант при Ряхово в Общомедия

Десантът при Ряхово (в западни и румънски източници: офанзива Фламънда[3][4]) е безуспешен опит на румънски войски да установят предмостие на българския бряг на Дунав между Русе и Тутракан, предприет в началото на октомври 1916 година, по време на Първата световна война. Ликвидирането на десанта пресича руско-румънската контраофанзива в Добруджа и способства за победата на Централните сили при Кубадин.

Замисъл на румънското командване[редактиране | редактиране на кода]

В началото на септември 1916 г. – броени дни след включването на Румъния във войната на страната на Съглашението, българските войски завладяват последователно Добрич, Тутракан и Силистра, отвоювайки териториите, завзети от румънците през Междусъюзническата война. Българското настъпление е спряно на 19 септември в първата битка при Кубадин.[5]

Стратегически план на офанзивата при Фламънда
(карта на румънски)

В тази обстановка новоназначеният командир на румънската Южна група армии, генерал Александру Авереску, замисля мащабна контраофанзива. Планът включва едновременно настъпление при Кубадин с Добруджанската армия на генерал Зайончковски, който трябва да ангажира основните сили на противника, и форсиране на Дунав с части на 3-а румънска армия в дълбокия тил на групата армии „Макензен“. Крайната цел на операцията, при благополучно развитие на десанта, е разгром на българо-турско-германските войски и връщане на контрола над Добруджа. В случай на частичен успех се цели установяване на трайно предмостие на десния дунавски бряг, което би усилило румънската отбрана при Кубадин и по Дунав.[4]

За извършване на десанта са определени три пехотни дивизии (10-а, 21-а и 22-а), а за място е избран участъкът между Фламънда на румънския и Ряхово на българския бряг. Поставянето на прегради срещу австрийския речен флот, базиран край Белене, построяването на шосе и подвозът на войски и снаряжение през блатистата местност край Фламънда продължава 12 дни.[4] През това време, на 26 септември, Централните сили започват (с групата армии „Фалкенхайн“) своя офанзива срещу Румъния в Карпатите.[6]

Развой и провал на операцията[редактиране | редактиране на кода]

Бойни действия в Карпатите и на Дунав, края на септември - началото на октомври 1916 г.
Паметник на загиналите за родината българи в битката при Ряхово

На 28 септември командването на групата армии „Макензен“ е уведомено от въздушното си разузнаване за съсредоточаването на противникови войски при Олтеница, но не отделя съществени сили за отбрана на застрашения участък.[1][7] Румънската операция започва на 29 септември на 80 км широк фронт от Фламънда (до гр. Олтеница при устието на р. Арджеш на Дунав) до Зимнич в посока на западния фланг на Макензен с румънски сили, които разполагат с подавляващо превъзходство в пехота и артилерия. Този опит за противников десант на Дунава е атакуван и отхвърлен от Дунавската флотилия на Австро-унгарския флот.[8]

На 1 октомври части на 10-а румънска дивизия успяват с лодки да форсират Дунав при Ряхово, заемат го заедно с близките села - Сливо поле, Кая махле и Пара махле и до вечерта изграждат десантен мост през реката. Срещу румънците тръгват в атака части от 5-ти опълченски полк и 17-та погранична дружина. Две роти от българския опълченски полк се хвърлят в ожесточен бой и до вечерта си връщат контрола над с. Кая махле. Противникът успява да напредне само 4 км на фронт от 14 км. Румънското настъпление е спряно. Същия ден, според плана, започва офанзива и на Добруджанския фронт, обединените 9 руски и румънски дивизии атакуват, но напреднали едва 8 км, давайки тежки загуби са отхвърлени от българската войска и фронтът там също се стабилизира. В нощта на 1 срещу 2 октомври българските граничари и опълченци нападат предмостието и всяват паника в румънските войски, увреден е понтонният мост през Дунава от взрив на българска мина или подривна група, от силна буря или нападение на австрийски съдове. На следващата сутрин на десният бряг (при Ряхово) все пак преминават седем пехотни полка (пет от 10-а и два от 21-а дивизия) с обози и артилерия. При форсирането германски самолети бомбардират десанта и му нанасят чувствителни загуби.[4][9] Прехвърлените войски дават възможност румънците да разгърнат подавляващо превъзхождащи сили и защитниците макар нараснали до шест роти и няколко батареи, са оттеглени на по-изгодни позиции.[10] Същевременно, на 2 октомври австроунгарската речна флотилия атакува и, въпреки румънската тежка артилерия на левия бряг, нанася тежки повреди на моста край Фламънда, допълнителни затруднения за прехвърлянето на румънците към Ряхово идват и от силна буря, която наводнява района на съсредоточаване. Неуспехът на планирания пробив на Добруджанския фронт, яростната съпротива на българите, действията на флота и започналите на 3 октомври тежки пехотни боеве в околностите на Фламанда, принуждават командващият румънски генерал Александру Авереску да признае пълното поражение на цялата операция и на 2 октомври вечерта заповядва изтегляне на по-голямата част от войските си за да концентрира сили и да попречи на офанзивата на Централните сили в Трансилвания.[11] До следващата сутрин на българския бряг остават два румънски пехотни полка и малокалибрени батареи. На 3 октомври, когато повечето от десантните войски вече са се оттеглили обратно през Дунав, командването на групата армии „Макензен“ праща още подкрепления - (четири дружини) в района на десанта.[12] Българите и германците, изненадани от отстъплението, подлагат на ожесточен обстрел ариергарда на отстъпващите румънци и успешно отразили десанта след само няколкодневни боеве възстановяват неоспоримия си контрол над целия български бряг на реката. Фламъндската офанзива приключва окончателно на 4 октомври с пълен неуспех за румънците.[13][14]

Загуби[редактиране | редактиране на кода]

Загуби на българските части.[2]
Части Дружини Убити Ранени Изчезнали Общо
5-ти опълченски полк 2-ра дружина 1 5 0 6
3-та дружина 47 72 41 160
4-та дружина 15 50 11 76
Картечна рота 2 7 0 9
1/5-ва маршева дружина 14 47 0 60
2-ра 7,5 мм не с.с маневрена батарея 0 1 0 1
Общо загуби 78 182 52 312

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]