Касиел Ноа Ашер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Деса Красова)
Касиел Ноа Ашер
Други именаДеса Красова
РоденаДесислава Спасова
Активностот 1991 г.
РодителиКрасимир Спасов
Рут Рафаилова
Уебсайт

Касиел Ноа Ашер е българска и израелска актриса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Десислава Красимирова Спасова (Деса Красова) е родена е на 29 октомври 1971 г. в София. Спасова е от еврейски произход. Майка ѝ е актрисата Рут Рафаилова, а баща ѝ е режисьорът Красимир Спасов. През 1998 г. приема израелско гражданство, променя името си на Касиел Ноа Ашер и ражда сина си Зуи Хашмонай в Израел.

През 1993 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Крикор Азарян и доц. Тодор Колев.

Касиел Ноа Ашер има редица номинации и награди в киното и театъра. През 2013 г. спечелва с първия си киносценарий „Рокля Луна“ програма Медия (за развитие). Известна е и с текстовете си за списанията „Ева“, „Биограф“, „Либерален преглед“, „Гласове“, „Еуропео“ и др.

През 2012 г. става ментор в първото ТВ реалити за актьори Star Machine, след което сформира с двама от финалистите групата „Ангелите на Касиел“, която включва Силвия Станоева – актриса, джаз певица, Иво Желев – актьор, певец, Васил Пармаков – джаз пианист, Блаже Димитров – актьор, музикант. Заедно те осъществяват над 100 концерта.[1]

Кариера в театъра[редактиране | редактиране на кода]

Става известна още като студентка в НАТФИЗ с дебюта си като Йовковата Албена и с ролята си в „Дон Жуан в ада“ в театър „София“ през 1997 г. След завръщането си от Израел, Касиел се насочва предимно към реализиране на собствени театрални и филмови проекти.

Режисьорски проекти[редактиране | редактиране на кода]

  • 2000 – „Амок“
  • 2003 – „Оксижен“
  • 2005 – „Кокаин“ – с участието на Александър Сано (номинация Аскеер за главна женска роля)
  • 2007 – „Ане – Мъртви градове“
  • 2010 – „Нищо по-хубаво“, получава наградата за най-добра актриса на Европа,[2]
  • 2012 – „Клер & Мадам & Соланж. Игра на Любов и Смърт“ (носител на Икар 2013; номинация за полет в изкуството на фондация „Стоян Камбарев“)[3]
  • 2015 – „Театър, любов моя!“ по Валери Петров, Театър 199[4][5][6][7][8][9][10]
  • 2020 - “Метхилд“ от Оливър Буковски
  • 2021 - "Нощта на покера", Театър Азарян / Топлоцентрала
  • 2022 - “Обещанието“ психотрилър от Герган Ценов, Театрална работилница Сфумато

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда „Икар“ 2016 за поддържаща женска роля
  • Награда за женска роля на Международния фестивал „Друмеви театрални празници – нова българска драма“ – Шумен 2016
  • Награда за женска роля на Националния фестивал на малките театрални форми – Враца 2016
  • Награда за сценичната среда на Националния фестивал на малките театрални форми – Враца 2016

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Авторски Филмови Проекти[редактиране | редактиране на кода]

  • 2020 - “Любовта е...“ - пълнометражен, документален филм за джаз-пианиста Васил Пармаков
  • 2021 - “Cinema Garage“ - пълнометражен, документален филм
  • 2023 - “Войник на съдбата“ - пълнометражен, документален филм за самоубилия се актьор Йосиф Шамли

Кастинг режисьорка на филмите[редактиране | редактиране на кода]

  • 2015 – „Лазар“, режисьор Светозар Ристовски, френско-македонско-хърватско-българска продукция
  • 2015 – „Семейни реликви“, режисьор Иван Черкелов
  • 2016 – „החלום של יעקב„ режисьор Самуел Швац (Израел)
  • 2016 – „Безкрайна градина“, режисьор Галин Стоев
  • 2018 – „Отпаднали сцени от живота на една актриса“, режисьор Иван Владимиров

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Профил на Касиел Ноа Ашер Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. на сайта на предаването „Star Machine“.
  2. Гергана Пирозова, „Нищо по-хубаво“ от мярката“, рец. във в. „Дневник“, 22 ноември 2006 г.
  3. Ирина Гигова, „Мадам“ Касиел превърна ангелите си в слугини“, рец. във в. „Новинар“, 2 ноември 2012 г.
  4. Иван Бакалов, „4 актриси и „Театър, любов моя“ – фотогалерия, e-vestnik.bg, 7 декември 2016
  5. „Четири силни обяснения в любов към Театъра“, clubz.bg, 25 юни 2015.
  6. Елена Райнова, „Театър, любов моя!“, рец. в lovetheater.bg.
  7. Патриция Николова, „Страстно обяснение в любов, което трудно ще забравиш“, рец. в sofialive.bg, 19 юни 2015.
  8. Георги Каприев, „Високо, там, гдето...“, рец. в ploshtadslaveikov.com, 25 октомври 2015.
  9. Сабина Василева, „Родни актриси показват истински лица“, в-к „Сега“, бр. 5309 (135), 16 юни 2015.
  10. „Париж обикна „Театър, любов моя“, afish.bg.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]