Десет стълба на тибетския будизъм
| Част от серията статии за |
| Будизъм |
|---|
 |
| Основни фигури |
| Будизъм по страна и регион |
| Школи |
| Текстове и основни понятия |
|
Портал Будизъм История на Будизма |
Десет тибетци са особено изтъкнати заради основополагащата си роля в предаването на будизма в Тибет.[1]
1. Тхонми Самбхота През 619 г. е роден Тхонми Самбхота в областта Тху на Иорво Лунгу в Тибет. Той проявил изключителна интелигентност от най-ранна детска възраст и е само на петнадесет години, когато тибетския крал Сонгцен Гампо го изпратил на обучение в Индия, където момчето учило седем години. Връщайки се от Индия, Тхонми Самбхота развива и за първи път оформя тибетската писменост език, която произхожда от деванагари и други индийски езици. С това той се превръща в един от най-важните министри на крал Сонгцен Гампо.
Крал Сонгцен Гампо (569 – 650 или 617 – 650) подготвя пътя за предаването на будистките учения в Тибет. Считаният за превъплъщение на Авалокитешвара крал се жени за непалската принцеса Бхрикути и за китайската принцеса Вен Ченг, всяка от които донася по една свещена статуя на Буда Шакямуни в столицата Лхаса. Тхонми Самбхота играе важна роля в уреждането тези Буда статуи да бъдат донесени в Тибет. След това крал Сонгцен Гампо построява първите будистки храмове в Тибет и въвежда кодекс от закони, базиран върху будистки принципи. По време на неговото царуване за първи път започва писмения превод на древните будистки текстове на тибетски език.[1]
2. Вайрочана Великият тибетски преводач Вайрочана е роден в областта Ниемо в Централен Тибет по времето на крал Трисонг Децен. Вайрочана бил един от първите ръкоположени седем тибетски монаси. Падмасамбхава разпознал изключителни качества и потенциал на преводача, който е изпратен в Индия да учи с Шри Симха. Вайрочана е един от главните тримата учители, които пренасят Дзогчен ученията в Тибет.[1]
3. Кава Палцек е пряк ученик на Падмасамбхава и Шантаракшита. Той е един от най-важните автори за превода на тибетската Трипитака и Ниингма Гюбум. Според пророчеството на Падмасамбхава, Кава Палцек е бил роден в долината Пхенпо като по-късно става известен преводач. А и е един от първите седем тибетски монаси ръкоположени от Шантаракшита. Той приема Ваджраяна ученията този велик учител и след това постига безупречно ясновидство. „Кава“ означава „име на място“ и „Палцек“ означава „Планина на блясъка“.[1]
4. Чокро Луи Гялцен е ранен тибетски преводач от голямо значение и е един от 25-те главни ученици на Падмасамбхава. Той работи много близо с великите индийски учители Вималамитра, Джнанагарбха, Джинамитра и Сурендрабодхи. Той е много важен за продължаването на линията Виная (монашеска линия) в Тибет. След като постига просветление в Чивори в Централен Тибет, Чокро Луи Гялцен помога на Падмасамбхава при преписването и скриването на терма съкровищата. Великият тертон Карма Лингпа (14 век) е смятан за превъплъщение на този велик учител.[1]
5. Йеше Де е велик тибетски преводач и ученик на Падмасамбхава. Той участва в превеждането на повече от 200 текста на тибетски и бил един от великите преводачи на Тибет. Йеше Де бил известен още като Нанам Йеше Де или Цханг Йеше Де.[1]
6. Лочен Ринчен Зангпо (957 – 1055) Лочен Ринчен Зангпо бил първия преводач от новата преводаческа школа или Сарма. Преводите от късния 9-ранния 10 век, чак до и включително по времето на крал Три Ралпачен са наречени „стара школа на ранните преводи“", а по-късно вторите стават известни като „новата школа на по-късните преводи“. Новите школи са Кагю, Сакя и Гелуг, а Старите Школи се отнасят към Ниингма.[1]
Зангпо бил роден през 957 г. в региона Нгари в Западен Тибет. На 13 г. бил ръкоположен от игумена Зангпо. Кралят на Нгари го праща в Кашмир и Индия, за да изучава будистките учения, където той се обучава с над седемдесет и пет пандити на Индия и научава много добре сутрите и тантрите. Лочен Зангпо кани в Тибет много индийски пандити в Тибет, а е и един от най-великите тибетски преводачи, които допринасят за превеждането на Канджур и Тенджур на тибетски. Неговите преводи съставят 17 тома в Канджур, 33 тома в Тенджур, и около 100 тома тантри. Също така той редактира ранните преводи. Той умира през 1055 година.[1]
7. Дромтон Гялве Джунгней (1005 – 1064) Дромтонпа е главен ученик (наричан сърдечният син) на великия индийски учител Атиша и основател на манастира Рединг в Централен Тибет. Той е роден в западната част на Тибет през 1005 година и неговото рождено име е Чофел. От ранна възраст той учи с Геше Иунг Чогон и по-късно получава обетите на упасака или послушник от Нанам Вангчук Дордже, който му дава името Гялве Джунгней. Той изучава философията Мадхямака, тантри, и други учения от Кхенпо Сецун. Изучава санскрит с великия индийски учител Смритиджнана. На тридесет години той среща Атиша в Западен Тибет и става негов ученик. На петдесет и четири годишна възраст той основава манастира Рединг. След смъртта на Атиша Дромтонпа построява ступа за неговите мощи (кудунг) и поема ръководството на учениците му. Той става втори по ред държател на традицията Кадампа, създава много текстове и умира през 1064 година.[1]
8. Нгок Лоцава Лоден Шераб (1059 – 1109) Нгок Лоцава Лоден Шераб е роден през 1059 година. На седемнадесет години той учи с Нгок Легпе Шерап, който е негов чичо. След година той заминава до Индия, за да учи с Цен Кхавоче и други велики индийски учители. Той учи с много индийски пандити в продължение на седемнадесет години и след това се завръща в Тибет през 1092 година. Става един от най-важните тибетски преводачи, например той превежда прамана (логично/обосновано познание) литературата и абхисамая-аламкара (украшение на чистата реализация) и има огромен принос за будизма в Тибет. Той преподава подробно и става вторият държател на манастира Шангп Сангпху Неутхок, който е основан през 1071 година от Нгок Лекпе Шерап – първи държател на манастира Сангпхе Неутхок. Нгок Лоцава Лоден Шераб умира през 1109 година.[1]
9. Сакя Пандита (1182 – 1251) Сакя Пандита е един от петимата предци на Сакя и е внук на Сачен Кунга Нингпо. Той става ученик на своя чичо Дракпа Гялцен. Изучава логика, езици, астрология, медицина, а също и много предмети на буда дхарма. Той овладява всичко, което му е преподадено и става един от най-известните тибетски учители и ерудити. На тридесет и три години той получава пълно монашеско ръкополагане от Панчен Сакя Шри Бхадра. На двадесет и пет години става държател на трона на линията Сакя и преподава дхарма много години. По-късно става учител на монголския император и упражнява политическа власт от името на монголите. Той е познат също като Сапан, съкратено от Сакя Пандита.[1]
10. Го-Кхупка Гхиеце – ранния 11 век Го-Кхупка Гхиеце е роден в областта Цанг Тапа на Централен Тибет и е съвременник на Марпа Лоцава. Той учи първо в Тибет и после пътува до Кашмир, Индия и Непал. Той учи със седемдесет и двама пандити и овладява санскрит и будистките учения. Превежда много ръкописи на тибетски език и допринася за усилята за превода на Канджур и Тенджур. След Лочен Ринчен Зангпо, той е един от най-важните провадачи в Новата преводаческа школа.[1]